Преди 4 години Gavan Naden почти не умира от анафилактичен шок, след като бива ужилен от оса. Страховете му нарастват и той става почти неспособен да излиза навън, докато драстична имунотерапия не успява да го спаси.
През последните три и половина години претърпях 70 ужилвания от оси в лявата ръка. Доброволно. Това не е упражнение по мазохизъм, а по-скоро опит да сложа край на пищенето и страховете всеки път след като изляза отвкъщи.
Всяка година в Обединеното кралство например между 3 и 9 души загиват от Анафилаксия, причинена от отровата на оса или пчела. В периода 2015-2016-та година са хоспитализирани 4,451 пациента с признаци на анафилактичен шок. В усилието си да избегне повтарянето на тревожната статистика, създадох програма за имунотерапия.
В деня, в който Анди Мъри спечели Уинбълдън, аз празнувах, тичайки из градината, когато неволно се натъкнах на гнездо на оси. Не е изненадващо, че 1000-те жители не ми бяха особено благодарни да разрушават дома си. Радостта ми за Мъри се преобрази в тотална паника, аз размахах интензивно ръцете си, докато една армия от гневни оси ме подгониха около една ябълка, обратно до къщата ми и ме натикаха в банята. И всичко щеше да изглежда забавно за всички зрители, ако след час не бях попаднал в Спешното, с моето издуто тяло и замаян ум, показващи ранните признаци на анафилактичен шок.
Възстанових се добре, но следващите 6 месеца се страхувах ужасно от оси. Едва се осмелявах да отида навън, дори да биваха изложени сладки сандвичи или такива с кетчуп. А аз обичам кетчуп и сладки сандвичи.
Моят общопрактикуващ лекар предложи да направя курс по имунотерапия, който изискваше тригодишен ангажимент и редовни срещи в болницата на Гай в Лондон. Програмата от инжекции с отрова от оси беше предназначена да изгради моята толерантност и да изкорени страха ми в случай на бъдеща атака. След всяка инжекция се извършваше наблюдение в продължение на един час, за да се уверят лекарите, че не са се появили нежелани реакции, преди да бъда допуснат вкъщи.
Имунонотерапията работи чрез постепенна промяна на имунната система и възпитаване на клетките, за да не реагират прекалено на отрова. Този процес обаче отнема много време, за да се постигне, защото не става дума само за непосредствена толерантност, а за постоянна защита. Лекарите са открили, че три години е оптималното време за това дългосрочно съпротивление да се развие.
Първо, има начална фаза на дозиране, която включва седмични посещения в клиниката за алергии до три месеца. Количеството инжектирана отрова постепенно се увеличава, тъй като това свежда до минимум шансовете за всяка реакция. След това срещите се редуцират до около шест седмици за поддържащата фаза и инжекциите се увеличават до еквивалента на две и половина ужилвания от оси на всяка сесия. Освен болезнена ръка и умерена тревога, аз си останах невредим.
Амена Уорнър, главния секретар в клиниката по алергии: „Критериите за приемане за имунотерапия са да има предшестваща анафилактична реакция към оси и препращане от общопрактикуващ лекар. Курсът се прилага чрез подкожно инжектиране. Ако някой може да толерира дозата в клинично обкръжение, тогава по всяка вероятност, ако са ужилени навън, пациентите също трябва да могат да понасят това. Най-добрата част е, че има 90% ефикасност, която е много висока. Това е възможно най-близко до лечението, каквото можем да постигнем“.
Въпреки това, тя добавя: „Не всички пациенти искат да преминат през този тип лечение. Самото ангажиране във времето е много трудоемко и не всеки има време“.
Въпреки това, имунотерапията е широко приета като начин за справяне с много алергии, които не могат да бъдат контролирани от лекарства без рецепта или предписания от общопрактикуващия лекар. И за фобията на иглата, за щастие други алергии могат да бъдат лекувани по-малко интригуващо. Алергиите към котки, кучета, коне и прашец могат да се третират под езика – чрез поставяне на капки под езика. Това може да бъде изключително полезно за пациенти, борещи се с професионални терапии, като ветеринарен лекар, който е алергичен към котки, или полицай, податлив на астматични атаки, докато нахлуват в домове с животни.
За мен алтернативата беше да прекарам остатъка от живота си с авто-инжектор, напълнен с адреналин и да остана постоянно във висока тревога, особено през летните месеци. И въпреки че бях готов да взема необходимите предпазни мерки – винаги нося обувки, покривам храната си, никога не пия от кутийка – психологически не исках винаги да се чудя “какво ще стане”.
Така че, въпреки необходимият дългосрочен ангажимент, аз бях щастлив да упорствам, въпреки че трябва да се каже, че бях изключително благодарен, когато свърши. Становищата се разделят на това, дали е необходимо да се носи автоинжектор след завършване на курса: някои лекари вярват, че това е необходима предпазна мярка, други казват, че пациентът не се смята повече изложен на риск от всеки друг. Всичко се основава на оценка на риска.
Досега в Обединеното кралство не са правени тествания на резултатите в края на курса по имунотерапия, подобни на тези в други страни. Уорнър казва: „На някои места пациентът поставя ръката си в кутия с оси, чака да бъде ужилен и реакцията се проверява.“