Тук на Балканите не възприемаме насекомите като част от менюто, още по-малко ги свързваме с гурме ястия. Да ядем миризливки, мравки или скакалци? Не, мерси! В други части на света обаче насекомите са традиционна храна. Нека видим в кои държави ги ядат и как ги приготвят.
Макар ние от Превента да познаваме инсектите в тяхната далеч по-неприятна роля – като вредители – не можем да отричаме някои техни полезни приложения. В тази статия, вместо да даваме съвети за унищожаването им, ще разкажем за това как някои от тях се превръщат от вредители в деликатес.
Съдържание
Ядлили ли са насекомите?
Яденето на насекоми или ентомофагия, ако предпочитате научния термин, е по-широкоразпространено, отколкото си мислите. В Азия, Южна Америка и Африка от векове ги използват като източник на храна. Инсектите и днес са част от менюто на над 2 милиарда души по света.
Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), най-често консумираните насекоми са бръмбари (Coleoptera), пеперуди и молци (Lepidoptera), оси, пчели и мравки (Hymenoptera), скакалци и щурци (Orthoptera), както и полутвърдокрили (Hemiptera) като миризливки.
Макар и гнусни за мнозина, насекомите са учудващо питателни: те са богати на висококачествени протеини (някои имат повече от месото) и съдържат полезни мазнини, включително омега-3. Освен това, в тях има много полезни минерали (като желязо и цинк), както и витамини.
Мексико: тортила с миризливки (или скакалци)
Вероятно сте чували за мексиканските такос, но не и за хумилес. В основата им е тортилата – малка кръгла царевична питка, в която се слага някакъв пълнеж. В случая с такос – месо, а при хумилес (jumiles) – миризливки. Да, прочетохте правилно! Същите тези, които всяка есен се вмъкват в жилищата ни и разпръскват зловония.
Jumiles е ястие, типично за планинските райони на щата Гереро в Мексико, където дори ежегодно се провежда Фестивал на миризливките. Насекомите се запичат или запържват и поднасят в тортилата, гарнирани с пикантен сос от чили и лимонов сок.
В други части на Мексико пък вместо миризливки, слагат в тортилата скакалци. Освен това, в страната могат да се опитат и мравешки яйца (escamoles), които често биват сравнявани с хайвер.
Бразилия: мравки в шоколадов дресинг
В югоизточната част на Бразилия всяка есен излитат на рояци огромни крилати мравки, наричани içás (или tanajuras), които достигат до 3 см. дължина. Това са женски кралици от вида Atta laevigata по време на размножителния период. Местните ги събират на ръка преди да излетят, което се случва по време на дъждовния сезон през октомври – ноември.
След отстраняване на крилата и крайниците, мравките се изпичат и смесват с разтопен шоколад. Казват, че насекомите придават хрупкавост и уникален вкус на шоколада с нотки на мента.
Освен като десерт, içás се сервират и запържени в масло с маниока – местен вид брашно от корен, който замества хляба в бразилската кухня.
Слава богу, по нашите ширини не се срещат такива гигантски видове, но и местните мравки могат да създадат сериозни проблеми при роенето си – когато се случва в сгради.
Тайланд: щурци соте
В Тайланд уличната храна е начин на живот. Вечер, когато ароматът на чесън, чили и пържено масло изпълни улиците на Банкок, наред с традиционните нудъли и шишчета мариновано месо (сатай), по сергиите се предлагат и различни видове сготвени насекоми.
Едно от най-популярните ястия е jing leed – нещо като сотирани щурци. Класическата рецепта е насекомите да бъдат запържвани за секунди на силен огън в уок (традиционен дълбок азиатски тиган) и овкусени местни подправки. Обикновено се консумират със студена бира.
В Тайланд, особено в североизточните му райони, насекомите са част от менюто на местните хора от векове. Открили са вкуса на почти всяко насекомо, което лети, пълзи или скача – от различни гъсеници до водни бръмбари.
Китай: бръмбари по юнански
В Китай насекомите отдавна не са само и единствено вредители, а част от индустрията и от местната кухня – особено в южните и югозападните райони като провинция Юнан. Там, на пазарите в град Кунмин, редом с подправки и сушени гъби се продават пържени бръмбари, ларви и бамбукови червеи, приготвени по стар селски обичай.
Готвачите ги пържат за секунди на силен огън в уок, докато станат златисти и хрупкави, след което ги овкусяват със сечуански пипер, сол и чесън.
И понеже споменахме индустрия в контекста на насекомите, нека поясним – в Китай отдавна функционират ферми за хлебарки, които се превръщат в печеливш бизнес. Като вредители, тези инсекти са изключително неприятни и упорити, но се отглеждат лесно и не изискват голям ресурс.
Впоследствие, хлебарките се използват като съставка за храни за домашни любимци, както и за медицински цели.
Япония: пчелни ларви със соев сос
Докато повечето японски ястия впечатляват с изтънченост и естетика, има едно, което изненадва дори опитните гурмани — hachinoko. Това са варени или задушени ларви на пчели, традиционно ястие в планинските райони на Япония, особено в префектурите Нагоя, Нагано и Гифу.
Ларвите се задушават в соев сос, захар и саке. Получава се гъст сос, а вкусът на ястието е сладко-солен. Обикновено се поднася върху ориз и се консумира топло.
Зимбабве: чипс от гъсеници на императорски молец
В южната част на Африка гъсениците на императорския молец, известни като mopane worms, са не просто храна, а важен източник на протеини и гордост за местната кухня. Името им идва от дървото mopane, по чиито листа се хранят, а ярките им цветове ги правят толкова впечатляващи, колкото и вкусни.
След събирането им, гъсениците се почистват внимателно от шиповете, вътрешностите им се изстискват, а след това се изсушават слънце преди да бъдат изпържени като чипс. Могат обаче и да бъдат гриловани или задушени с ориз и зеленчуци – както на снимката. Изглежда наистина гурме, нали?
Кения: термити „на грил“
Кения е друга африканска държава, в която насекомите не се възприемат като напаст, а като възможност – дори страшните термити. Това важи с особена сила за някои селски райони, където гладът е проблем, с който част от населението се сблъсква.
Термитите обикновено се пекат на огън докато станат златисти и леко хрупкави. Ползват се и като добавка към традиционната гъста царевична каша, наречена угали.
Тези насекоми, които са способни да унищожат цяла дървена постройка само за месеци, са богати на протеини, мазнини и минерали. Ето защо в някои райони дори ги ползват като естествена добавка към бебешката храна.
———-
Докато за нас миризливките, мравките и молците са досадни, а понякога и опасни вредители, в някои части на света те са ценен източник на протеини, традиция и дори гурме преживяване. Е, вероятно тези хора никога не са опитвали шкембе чорба, нито мусака…
