Много насекоми и други пълзящи същества имат изключително дълга семейна история. Ето някои буболечки с впечатляващо дълго минало.
Насекомите и други плашещи буби могат да бъдат малки по размер, но родословните им дървета са огромни, твърди ново проучване, според което общият прародител на всички насекоми е обитавал нашата планета преди около 570 милиона години, което е много преди динозаврите да се появят на Земята. Видният ентомолог Карл Кхер обяснява, че акарите са членестоноги, група, която е далечно свързана с насекомите. Паяците и ракообразните са също членестоноги.
Паяците от семейство Sparassidae, също като акарите, могат да проследят семейната си линия до преди 570 милиона години, според нови проучвания. Изследователите вярват, че общият прародител на акарите, паяците и насекомите е бил водно същество.
Общият прародител на многоножките и ракообразните е живял преди около 550 милиона години. Отново, тази „буболечка майка” би трябвало да е живяла под вода. Все пак, няма как да очакваме нещо да живее на земята без растения, а насекомите заедно с растенията колонизират сушата по едно и също време, преди около 480 милиона години. Така че всяко същество, живяло преди тази дата, е обитавало водите.
Общият прародител на днешните люспеници се е появил за първи път преди около 250 милиона години. Динозаврите и ранните бозайници най-вероятно също са познавали това насекомо и то не е било много по-различно от наследниците му, обитаващи Земята в наши дни.
Водните кончета и равнокрилите водни кончета имат семейни истории датиращи от преди повече от 406 милиона години, но все пак прадедите им, които са едни от първите летящи същества, обитавали Земята, чувствително се различавали от днешните индивиди.
Паразитните въшки са доста интересни, защото за тях се смята, че преди милиони години най-вероятно са притежавали пера или пух и значително са се различавали от тези, които познаваме днес. Доказано е, че предците на днешните въшки са обитавали планетата ни преди около 120 милиона години, когато най-вероятно са паразитирали по динозаврите, както и по други праисторически животни.
Щурците, скакалците и дървесните скакалци са имали общ прародител, който е обитавал планетата ни преди повече от 200 милиона години, а ако проследим още по-далечните им роднини, семейната им линия има около 248 милиона годишна история.
Откритите фосили от Ерата на динозаврите, понякога включват отпечатъци от криле, направени от прадеди на днешните хлебарки, богомолки и термити. Някои видове хлебарки дори са по-близки до термитите, отколкото до други видове хлебарки, твърдят учените, обяснявайки по този начин, че понякога проследяването на семейните линии на насекомите може да бъде доста объркващо и сложно. Те проследяват семейната линия на хлебарките до преди 230 милиона години, докато първата хлебарка, подобна на тези, които познаваме в наши дни, еволюирала едва преди около 170 милиона години.
Термитите и хлебарките имат много общо помежду си. Термитите, подобни на тези, които са ни познати днес, са обитавали Земята преди приблизително 138 милиона години. Обикновено ние смятаме термитите за голяма напаст и често ни се налага да се разправяме с тях, но те са една от основните храни на много различни животни, като например човекоподобните ни прадеди. С други думи, без тях днес можеше и да не съществуваме.
Мухите, като например домашните мухи, които често жужат и досаждат в домовете ни, принадлежат към разред Двукрили и тяхното родословно дърво може да се проследи до преди 243 милиона години. Най-близкият прародител на модерните мухи е живял преди около 158 милиона години, според направено проучване. Почти няма съмнение, че ранните хора и техните човекоподобни предци е трябвало да се сблъскват и разправят с всички насекоми, споменати в списъка, точно както и ние всячески се опитваме да се отървем от тях в наши дни. Но уви, всички тези същества са много корави, издръжливи и изключително приспособими към промените в средата, която обитават. Учените, след направени изследвания, твърдят, че в историята на нашата планета е имало само едно масово измиране, което е имало голямо влияние и върху насекомите. Това събитие се е случило преди 252 милиона години. Някак си, по-голямата част от живота на Земята е изчезнал. Учените го наричат Масовото измиране Перм-Триас или Голямото измиране и не трябва да го бъркаме със Масовото измиране Креда-Трециер, което е заличило динозаврите от лицето на земята преди 65 милиона години. Случилото се през периода Перм-Триас е в пъти по-унищожително – близо 96% от морските видове и 70% от сухоземните биват изтребени, но дори това не е успяло да унищожи мухите, хлебарките и още много от познатите ни днес буболечки.
Comments are closed.