Мравките и термитите са сред най-организираните и насекоми, които развиват изумителни тактики за лов и самозащита. Въпреки малкия си размер, те успяват да неутрализират значително по-големи и силни врагове. В тази статията ще разгледаме уникалните начини, по които различни видове мравки и термити защитават своите колониир ловуват и оцеляват, разкривайки една микроскопична, но впечатляващо организирана вселена.
Съдържание
Термитите-камикадзета от вида Neocapritermes taracua
След като излязат в пенсия, повечето хора се отдават на почивка и на хобитата си – пътешекгния, градинарство, грижи за внуци и други приятни занимания. Прородата обаче е предвидила нещо коренно различно за достигналите “пенсионна” възраст термити от вида Neocapritermes taracua. Те направо имат потенциална да се превърнат в камикадзета, за да защитят колонията си. За какво става дума?
Този вид южноамерикански термити обитават горите на Гвиана. Понеже с възрастта челюстите на възрастните термитите-работници се износват, те все не се справят добре със задълженията си, свързани с намиране на храна и укрепването на гнездото. За сметка на това обаче, само тези възрастни членове на колонията разполагат с „химическо оръжие“, което може ефективно да защити гнездото от врагове. За да го използват, тези термити се самовзривяват, напръсквайки врага си със силно токсични вещества.
Учените открили тази удивителна способност на термитите Neocapritermes taracua случайно. Опитали се да вземат с пинсета възрастне екземпляр от вида и той се самовризивил. Изследвайки необичайното вление, те открили, че възрастните насекоми са натрупали един определен ензим в специални кухини на гърба си – подобно на раница. При опасност, те разкъсва тази “раница”, а ензимът се смесва с друго вещество в тялото на термита и образува паралитична отрова.
Така, когато термитите Neocapritermes taracua излизат в „пенсия“, природата им дава нов инструмент за защита – двукомпонентно химическо взривно устройство. В резултат на активирането му, колонията едновременно се защитава и се избавя от възрастните насекоми, давайки им възможност да загинат достойно.
Може да се каже, че подобно поведение се наблюдава и при други насекоми. Има го и при пчелите. Тъй като работниците от тези видове са стерилни, идеята да предадат на поколението гените си не работи, те съсредоточават цялата си енергия за защита на колонията, а на за самосъхранение.
Използването на „химически оръжия“ се оказва еволюционен ход. Възникнало е у някои други видове термити. Някои от тях просто обстрелвали врага си със своите екскременти, и то доста точно. Други пък отишли по-далеч: стомахчетата им на места са изтънели и при свиване на мускулите, се разкъсват и опръскват врага си с токсични екскременти.
Така че, способностите на Neocapritermes taracua са просто следващата крачка в еволюцията на оръжията на термитите от прости екскременти към специални токсини.
Необичайният случай с Индийските скачащи мравки
Може да се каже, че Индийските скачащи мравки също своеобразни камикадзета. Поне такава е тактиката по отношение на паяците. Подобно на други видове опасни мравки, те разполагат със сериозни оръжия – огромни, мощни челюсти и жило с отрова. То изстрелва в паяка парализарища отрова, а след това мравката изпуска феромони, с които да повика на помощ останалите от колонията. В битката с паяка мравките най-често дават жертви, но накрая той ще бъде замъкнат в мравуняка като плячка.
Тези мравки обитават Югоизточна Азия и достигат почти 2 см дължина. Агресивни са, имат отлично зрение и, както разбрахме, са въоръжени „до зъби“. Огромните им, подобни на клещи челюсти, са снабдени с два големи остри зъба и 50 по-малки зъбчета за захващане. Притежават също и жило, снабдено с поразяваща отрова, а да не забравяме и феромоните, които могат да действат като радиостанция, предаваща сигнал за действие на останалите членове от колонията. Плюс това могат рязко и бързо да скачат – откъдето идва и името им.
Harpegnathos saltator не се интересуват от мъртви насекоми, защото са изкусни ловци, които използват целия си наличен арсенал за залавяне на плячката си – основн одребни безгръбначни.Отровата им е силна, но не убива, а парализира жертвата, като я съхранява жива до 7 дни. На човек тази отрова няма да нанесе сериозна вреда, но ще има подутина със среден размер и зачервяване в течение на 6-8 часа. Все пак не е желателно да сте на мушката им. С отделянето на атакуващия си феромон, те бият тревога и призовават по въздушен, химичен път своите събратя или по-точно сестри, да се включат в битката. Под действието на този феромон мравките стават направо безстрашни.
Окраската им може да варира по наситеност, но най-често коремчето им е черно, главата и гърдите –оранжево-кафяви, очите – черни. Продължителността на живота на мравката-майка е 5 години, а на работничката-мравка – до 2 години. Мъжките екземпляри могат лесно да се отличат по по-малката си глава и челюсти, а майката – по наличие на крила или остатъци от тях.
Мравуняците на Harpegnathos saltator са в почвата или в корените на дърветата, като колониите им имат някои особености. Колония от този вид не достига много големи размери: от 100 до към 300 екземпляра, понякога и малко повече. Нова колония се основава по обичайния способ – чрез оплождане на мравката-майка. Но ако тя загине, се появява група от мравки- специални работнички, съхраняващи яйцата. Малките колонии в началния си етап включват майката и няколко стерилни работнички. Средните по големина колонии на Harpegnathos saltator имат майка и стерилни работнички, но покрай тях се появява и група оплодени работнички. А големите колонии включват 300 и повече работнички, нямат кралица и се състоят от стерилни работнички и доминиращи женски.
Това е наистина необичайно в арството на мравките, където обикновено мравките работнички са стерилни, специализирани в определени функции, а възпроизводството е възложено на царицата. На върха на социалната пирамида в една колония на мравките Harpegnathos saltator стои мравката-майка и/или оплодените работнички, които имат яйчници и отделят яйца. По средата са активните неоплодени работнички, които имат някакъв шанс да се чифтосат с мъжки, да бъдат оплодени и по този начин да се издигнат в йерархията на колонията.
Повечето от тях имат пасивна позиция и цял живот остават на „дъното“ на това социално разделение като строители, гледачки, ловци. Статусът на всяка в тази система се решава чрез ритуален „дуел“. Той представлява нещо като пробождане с мустачетата в акт на нападение срещу съперника. Така те се борят, притискат една друга. Важна роля в това играят феромоните – те също са критерий: колкото по-силен е този феромон, толкова по-важна е. Дуелът им може да продължава дълго и накрая се разделят в различни посоки. Тази „битка“ е по-скоро спектакъл, в който не е цел да нараниш или убиеш съперника, а по-скоро да дадеш доказателства за доминиращия си статус. Ако има случаи на „неспортсменско“ поведение сред дуелиращите се мравки, то виновниците биват изхвърлени или убивани от армията работнички, които ги разкъсват на парчета.
Както се убедихте, този вид мравки са еволюирали. Общността им съдържа идеята на „колективния разум“ , колонията се състои от взаимодействащи се по определени правила индивиди. Изглежда природата е създала безукорен механизъм за адаптиране и оцеляване на вида.
Comments are closed.