Повечето хора, след като излязат в пенсия, си почиват, пътешестват (естествено ако могат да си го позволят), посвещават времето си на хоби, на внуци и други приятни занимания. А както ще видим по-нататък, термитите, като достигнат определена възраст, не се потапят в радостта на живота, например да си оглеждат и окопават теренчето, а природата е предвидила за тях нещо различно – като достоен финал на живота им. За какво става дума?
Южноамериканските термити Neocapritermes taracua обитават горите на Гвиана. Те защитават гнездото си с помощта на „химическо оръжие“, като самите те се „взривяват“ и по този начин обливат врага си с токсин. Тайното химическо оръжие не притежават всички, а само възрастните работници. Няколко жлези на коремчето им изработват този секрет, който се натрупва в специални кухини. С възрастта термитите-работници все по-лошо изпълняват задълженията си по добив на храна и укрепването на гнездото, защото техните челюсти се износват. За сметка на това тяхната отровност се увеличава и в момент, когато термита е нападнат, той облива врага си с тази отрова.
Тази удивителна способност изследователите са открили, когато един от тези „смъртници“ се „взривил“ в момент, когато се опитали да го вземат с пинсета. Така започнали да изучават явлението. Стигнали до извода, че когато работниците Neocapritermes taracua излизат в „пенсия“, природата им дава нов инструмент за защита – двукомпонентно химическо взривно устройство. При схватка с врага черупката на своеобразния му „пояс на смъртника“ се счупва и съдържанието от белтък, съдържащо медни кристали встъпва в реакция със слюнката на насекомото, в резултат на което се образува паралитична отрова.
Учените изяснили, че „бомбите“ се появяват само у възрастните работници-термити. Младите термити-войни не притежават такова оръжие, тъй като тези взривове служат не само за защита на колонията, колкото като своеобразен акт на избавяне от „старците“, които с последното си действие служат на колонията.
Може да се каже, че такова самоубийствено поведение сред социалните насекоми е разпространено. Има го и при пчелите. Тъй като работниците от тези видове са стерилни, идеята да предадат на поколението гените си не работи, те съсредоточават цялата си енергия за защита на колонията, е на за самосъхранение.
Използването на тези „химически камикадзета“ се оказва еволюционен ход и то изгоден. Възникнало е у някои видове термити. Започнало се с това, че насекомите просто обстрелвали врага си със своите екскременти и то доста точно. Други видове отишли по-далеч: стомахчетата им на определени места са изтънели и при свиване на мускулите те се разкъсват и опръскват врага си с тези екскременти.
На следващата крачка на еволюцията е преходът от прости екскременти към специални токсини. Но този вид термити отишли по-далече: тяхното химическо оръжие се получава от смесването на два компонента. В специални торбички работниците натрупват синкави кристали – първият компонент на отровата. Тези резервоари се намират в съседство със слюнните жлези. Затова, когато термитът започва да напада врага си, кухината се разкъсва и тези кристали се смесват със секрета от слюнните жлези и се образува токсична течност.
Изследвани са съставките – заедно и по отделно. Най-голяма токсичност притежава готовата смес.
Извън този еволюционен социален контекст такова съвършено оръжие едва ли би се създало. По думите на изследователите тези термити поддържат обща социална стратегия, при която младите екземпляри са заети с по-безопасни работи, но с възрастта, преминавайки във фаза, в която не могат най-пълноценно да изпълняват задълженията си, те отиват там, където с лекота биха могли да се пожертват в името на общността. Сред изследваните видове от Neocapritermes taracua само един от тях притежава такива бинарни химически заряди.
Може да се каже, че скачащите мравки-танцьори са също своеобразни камикадзета. Това им е тактиката спрямо паяка. Те разполагат със сериозно оръжие във вид на челюсти и жило с отрова. То изстрелва в паяка парализарища отрова, докато не падне и изпусне своите феромони, с които да повика за помощ своите. Отначало няколко мравки ще загинат, но след това паякът ще приключи като плячка, която е замъкната в мравуняка.
Тези удивителни скачащи мравки обитават Югоизточна Азия и достигат размери почти до 2 см. Те са агресивни, имат отлично зрение и са въоръжени „до зъби“. Имат огромни, приличащи на капани триъгълни челюсти, в които има два остри като клещи зъби и 50 по-малки зъбчета за захващане. Притежават също и 1-мм жило, снабдено с поразяваща отрова, нещо като феромонна радиостанция, предаваща сигнал за действие на околните. Плюс това могат рязко и бързо да скачат и по природа са хитри самотни ловци.
Окраската им може да варира по наситеност. Коремчето им е черно, главата и гърдите –оранжево-кафяви, очите – черни. Продължителността на живота на мравката-майка е 5 години, а на работничката-мравка – до 2 години. Самците, мъжките, могат лесно да се отличат по по-малката глава и челюсти, а майката – по наличие на крила или остатъци от тях.
Harpegnathos saltator — са мравки, които също си хапват други животинчета. Най-често ловуват самостоятелно или на малки групи. Налитат на дребни безгръбначни. Не се интересуват от мъртви насекоми. В ловната схватка използват цялото си въоръжение: преимуществено могат да скачат умело, на лов отиват в хладните часове – сутрин или вечер, а денем се крият от жегата.
Отровата им е силна, но не убива, а парализира жертвата, като я съхранява жива до 7 дни. На човек тази отрова няма да нанесе сериозна вреда, но ще има подутина със среден размер и зачервяване в течение на 6-8 часа. Все пак не е за предпочитане да сте им обект на нападение. С отделянето на атакуващия си феромон, те бият тревога и призовават по въздушен, химичен път, своите събратя или по-точно сестри, които да се включат в битката. Под действието на този феромон мравките стават злобни и безстрашни.
Гнездата им са в почвата или в корените на дърветата. Главният вход представлява невисок насип, замаскиран с листа и клонки. Нищо като фунийка в центъра на насипа ги защитава от наводняване. През нощта входът се барикадира.
Колония от този вид не достига много голямо количество: от 100 до към 300 екземпляра, понякога и малко повече. Нова колония от този вид мравки се основава по обичайния способ – чрез оплождане на мравката-майка. Може майката да загине и тогава се появява група от мравки- специални работнички, съхраняващи яйцата.
Цикълът на развитие на колонията преминава през три стадия. Неголемите колонии в началния си етап включват майката и няколко стерилни работнички. Средните колонии имат майка и стерилни работнички, но покрай тях се появява и група оплодени работнички. И накрая – големите колонии, съдържащи 300 и повече работнички, нямат майка и се състоят от стерилни работнички и доминиращи женски.
На върха на социалната пирамида в една колония на мравките Harpegnathos saltator стои мравката-майка и /или оплодените работнички, които имат яйчници и отделят яйца. По средата са активните неоплодени работнички, които имат някакъв шанс да се съединят със самец, заплодят и се издигнат по този начин в йерархията на колонията.
Повечето от тях имат пасивна позиция и цял живот остават на „дъното“ на това социално разделение като строители, гледачки, ловци. Статусът на всяка в тази система се решава чрез ритуален „дуел“. Той представлява нещо като пробождане с мустачетата в акт на нападение срещу съперника. Така те се борят, притискат една друга. Важна роля в това играят феромоните – те също са критерий: колкото по-силен е този феромон, толкова по-важна е. Дуелът им може да продължава дълго и накрая се разделят в различни посоки. Тази „битка“ е по-скоро спектакъл, в който не е цел да нараниш или убиеш съперника, а по-скоро да дадеш доказателства за доминиращия си статус. Ако има случаи на „неспортсменско“ поведение сред дуелиращите се мравки, то виновниците биват изхвърлени или убивани от армията работнички, които ги разкъсват на парчета.
Този тип мравки са примитивни хищници, те не са еволюирали. Общността им съдържа идеята на „колективния разум“ , а групата се състои от взаимодействащи се по правила индивиди.
Чрез този механизъм природата е създала своя безукорен механизъм за адаптиране и оцеляване на вида.
Comments are closed.