Учени от университета “Макуори” в Австралия откриват, че два вида нощни мравки използват поляризирана лунна светлина като средство за навигация. Изследването, публикувано в списание eLife, разкрива забележителната адаптация на тези насекоми, която им позволява да намират пътя си обратно до мравуняка, ориентирайки се в почти пълен мрак.
Известно е, че много живи същества се ориентират за местоположението си по слънцето, но за първи път се установява, че дори поляризираната светлина от луната, която е милиони пъти по-слаба от тази на слънцето, служи като компас за някои насекоми – в случая, мравките Myrmecia.
Това доказват Коди Фреас (Cody Freas), невроетолог от Университета “Макуори” в Сидни, Австралия, и неговият екип след серия от изследвания и експерименти с два вида австралийски мравки от рода Myrmecia – Myrmecia pyriformis и Myrmecia mida. Тези Австралийски мравки са активни предимно нощем, когато излизат от гнездото, за да търсят храна.
За разлика от повечето мравки, които се ориентират по химически сигнали (феромони), Myrmecia pyriformis и Myrmecia midas разчитат главно зрението си и на поляризираната светлина за навигация.
Характерни за тях са огромните очи, които се отличават със забележителна зрителна острота, и големи челюсти. Известни са с агресивното си поведение и болезнени ужилвания. Наричат се още мравки-булдог. Интересното при тях е, че работничките и кралиците са със сходен размер, а мъжките екземпляри се различават по осезателно по-малките им по размер челюсти.
Съдържание
Какво е поляризирана светлина?
Светлината, която ние познаваме, е неполяризирана. Тя се разпространява във всички посоки. А при поляризираната, светлинните вълни се движат в една определена посока. Много живи същества са способни да възприемат тази полярност и да я използват като компас, макар да не виждат директно източника на светлина – било заради облаци или други обекти, които го закриват (дървета, хълмове и т.н.).
За разлика от тях, ние, хората, нямаме специализирани зрителни структури за възприемане на поляризацията, и не виждаме поляризираната светлина. За нас тя е по-скоро нещо абстрактно.
Как се провежда експериментът?
Мравките от вида Myrmecia mida излизат вечер от гнездото си и се отправят към близките дървета, където ловуват и събират дървесни и други растителни сокове, а след това се връщат в мравуняка.
За да докажат способността на мравките Myrmecia да се ориентират по лунната светлина, Фреас и екипът му поставят върху насекомите специални поляризиращи филтри, които променят посоката на поляризацията при завъртане. Учените установяват, че при поставянето на филтрите, мравките променяли посоката си на движение, а при премахването им, я коригирали, за да стигнат обратно до мравуняка си.
Това е ясен знак, че насекомите не следват някакъв маршрут по памет, нито се ориентират по феромонни следи.
Естествено, ти виждат и се ориентират много по-добре при пълнолуние, и „реколтата“ им в този период от месеца е много по-богата. Другото интересно нещо е, че нито една мравка Myrmecia midas н се губи по пътя си – всички намират обратно пътя до мравуняка.
Други изумителни способности на мравките
Освен досадни вредители, мравките са и впечатляващи със своята организация и способности насекоми. Някои видове създават забележителни по своята структура и архитектура мравуняци – повечето от тях под земята, което ги прави практически невидими. Но не всички са такива. Мравките-тъкачи (Oecophylla smaragdina) например строят техните гнезда от листа на дървета, които съшиват посредством секрети, които сами произвеждат.
Други пък демонстрират медицински умения, на които всеки студент по медицина би завидял – те не само са способни да диагностицират и лекуват инфекции и травми (включително и с антибиотици), но и да извършват животоспасяващи ампутации, макар и примитивни.
Има и видове мравки, които са нещо като фермери – тези от родовете Atta и Acromyrmex например са известни с това, че отглеждат гъби, с които се хранят. Други пък влизат в симбиотична връзка с листни въшки и ги „доят“ за медена роса. Да не забравяме и медните мравки, при които част от работничките се специализират в ролята си на “мини бъчвички” за медена роса.
