От диагностика, през лечение и използване на „собствени“ антибиотици до извършване на сложни “хирургични” процедури, мравките демонстрират завидни медицински познания и умения, за придобиването на които ние, хората, се обучаваме в продължение на години. В тази статия ще разкажем за най-впечатляващите открития на ентомолозите в тази насока.
Съдържание
Диагностициране на наранявания/травми
Мравките са наистина забележителни насекоми, които не спират да ни изненадват със своите умения. Някои от видовете мравки-работнички се специализират в строителството на мравуняци, други се превръщат в живи резервоари за питателни течности, ключови за оцеляването на колонията. Трети, когато достигнат определена възраст, са в състояние да се самовзривят, за да защитят събратята си.
Редица изследвания показват, че мравките са способни бързо и точно да диагностицират наранявания и травми както у самите себе си, така и у други членове на колонията. Нещо повече, оказва се, че могат да разпознават различни инфекции при поява на най-ранни симптоми или още преди това, както и да разграничават леките от тежките и животозастрашаващи наранявания.
През 2012 г., екип от учени от Института за наука и технологии в Клостернойбург, Австрия изследват мравките от вида Lasius neglectus и откриват, че те могат да разпознават гъбични инфекции у други членове на колонията, преди още да са се проявили симптоми. Изследователите наблюдавали как здравите мравки изолират заразените индивиди, предотвратявайки разпространението на инфекцията в мравуняка.
Шест години по-късно екип изследователи под ръководството на д-р Ерик Т. Франк проучват мравки от друг вид – Megaponera analis. Те се хранят изключително с термити – което разбира се означава, че водят ожесточени битки.
Проучването показва, че мравките са способни доста точно да определят тежестта на нараняванията на своите събратя след битките с термити и да реагират подобаващо. Мравките-войници с по-леки наранявания получавали незабавна помощ на бойното поле, тежко ранените били пренасяни обратно в гнездото, а тези, обречени на смърт, били изоставяни.
Основният „инструмент“ за диагностика на мравките са техните антени. Те са снабдени с хиляди сензорни рецептори, които могат да засичат фини химически и тактилни сигнали. Когато мравка е ранена например, тя отделя специфични феромони, които сигнализират за нейното състояние. Останалите мравки от нейната колония могат да “прочетат” тези химически сигнали и да определят естеството и сериозността на нараняването сравнително бързо и точно. Процесът на диагностициране, както и повечето дейности при мравките, е най-често колективен.
Самолечение и социално лечение при мравките (вкл. с антибиотици)
Освен че могат да диагностицират различни инфекции и травми, мравките демонстрират и забележителна способност за лечение, използвайки различни природни субстанции, както и вещества, които самите те произвеждат. Този феномен при животните се нарича “зоофармакогнозия”- от гръцки зоо („животно“), фармакон („лек или лекарство“) и гнос („знание“). Бидейки социални насекоми, мравките използват тези свои способности за лечение както на самите себе си, така и на други членове на колонията.
Един такъв пример е използването на смола от дървета, която съдържа антимикробни съединения. Изследователите откриват, че определен вид дървесни мравки (Formica paralugubris) събират смола и я внасят в гнездата си. Оказва се, че я използват не само за строителни цели, но и лечебни – за превенция и лечение на гъбични и други инфекции.
Друг такъв пример е използването на мравчена киселина, която мравките сами произвеждат, за медицински цели – тъй като тя има антисептични свойства.
Вече споменахме мравките от вида Megaponera analis, които ловуват и се хранят с термити с цената на люти битки. Eкипът на д-р Ерик Т. Франк открива, че след като тежко ранените биват отнасяни в гнездото, те се подлагат на интензивно лечение. По-конкретно, мравките – медици внимателно обгрижват пострадалите си събратя и обработват раните им със слюнката си, предотвратявайки инфекции. В резултат на това, повечето от ранените оцеляват и продължават да се трудят в колонията.
Производство на антибиотични вещества
Може би се чудите каква е тази лечебна слюнка – и с основание. Оказва се, че мравките от вида Megaponera analis третират раните на пострадалите не с какво да е, а с антибиотични вещества, които сами произвеждат в специални жлези, наречени метаплеврални.
Лабораторни анализи показват, че този секрет ефективно предотвратява развиването на инфекции и ускорява процеса на заздравяване на раните.
Интензивността и продължителността на „антибиотичното лечение“ при тези мравки зависи от сериозността на раната – защото, както вече видяхме, те са доста добри диагностици.
Извършват ли мравките ампутации?
Не всички видове мравки обаче притежават специализирани жлези и могат да произвеждат антибиотици. Повечето дървесни мравки мравки например нямат такива. В замяна на това обаче, някои от тях са развили други умения, чиято цел е да предотвратят животозастрашаващи инфекции у свои събратя в колонията.
Ерик Т. Франк (същият учен, който изследва мравките от вида Megaponera analis) и неговият колега Дани Буфат от Университета в Лозана, Швейцария откриват, че за да спасят ранени членове на колонията, мравките-дърводелци във щата Флорида в САЩ извършват процедура, която може да се определи като примитивна форма на ампутация.
Това ги прави единствените животни, освен нас, хората, за които е известно да правят подобно нещо. Откритието разтърсва научните среди и със сигурност е на-забележителната медицинска способност на мравките, наблюдавана до този момент.
Оказва се, че на мравките-дърводелци често се налага да защитават гнездата си от набези на други мравки, в резултат на което много членове на колонията биват убивани или ранени. Учените с почуда наблюдават как здравите индивиди прегризват с челюстите си ранените крайници на някои от своите ранени събратя. Преди това, разбира се, правят инспекция на мястото.
Интересното е, че такива „ампутации“ се правят само когато нараняването е животозастрашаващо, т.е. в горната част на крака на мравката. Поради спецификите в циркулацията на кръвта и разположението на мускулите при мравките, една инфекция в горната част на крайника бързо би се разпространила и в други части на тялот. Понеже при наранявания в долната част на крака рискът от разпространяване на инфекцията е незначителен, в тези случаи мравките не извършват подобни манипулации. Както вече се убедихме, те са отлични диагностици.
Членовете на колонията, преминали през такава процедура, най-често се възстановяват напълно и са способни да се върнат към своите задължения, макар и с някой друг крак по-малко.
Вижте още от нашия блог
[/vc_column_text]
