web analytics
 
 
12.12.2016 Превента България

Молец имитира стършел!

Макар мимикрията е нещо обичайно в животинския свят, някои от случите са наистина впечатляващи. В тази статия ще ми разкажем за молец, който имтира стършел. Става дума за насекомо от вида Sesia apiformis, който наподобява стършел както с окраската си, така и поведенчески.

Мимикрията като стратегия за оцеляване

Оцеляването на вида е висша цел за всеки жив организъм и за постигането й са допустими всякакви адаптации. Мимикрията е един от начините, по които съществата в природата се приспособяват към средата, за да осигурят своето бъдеще и това на себеподобните си. Ето защо някои насекоми притежават заплашваща окраска, макар всъщност никак да не са опасни. Тя се явява като сигнал за влаговете: „Не пипай! Опасно за живота!“.

Молец имитира стършел

Молец

Има много такива примери именно сред молците. Молецът-змия (Attacus atlas) има такава окраска, че гледан под определен ъгъл наподобява змия. Гъсеница на друг вид молец (Hemeroplanes triptolemus) пък е в състояние да разшири предната част на тялото си, както и да имитира „очи“ – също в опит да заприлича на змия и да не бъде безславно изядена.

Пеперудата сова (Caligo spp.) например има такава окраска на крилете, че погледната отгоре, прилича на сова. Това заблуждава и плаши хищници като птици, които иначе с удоволствие биха изяли всяка пеперуда.

Сирфидните мухи (Syrphidae), още наричани цветарки, лесно могат да бъдат сбъркани с оси – жълто черни са на цвят, сходни по размер и дори летят по начин, подобен на осите. За разлика от последните обаче, тези мухи са безобидни за хората, а и за повечето животни.

Молецът, който имитира стършел

За да се предпази от естествените си врагове, молецът (Sesia apiformis) пък изключително много прилича стършел. Има почти същия размер и окраска, притежава почти прозрацни криле и дори лети по подобен на стършела начин.

И все пак, този вид молец не притежава характерната за стършела “талия”, която отделя гръдната част от коремчето му. Освен това, насекомото-имитатор лети една идея по-фриволно от оригинала и най-често е с по-наситени цветове, особено жълтото. Другото, по което могат да се различат едно от друго двата вида насекоми, е че молецът е най-активен призори и привечер, докато стършелите могат да бъдат видени по всяко време на деня.

Има няколко известни видове от този род молец (Sesia) включително: Sesia bembeciformis (на Британските острови) – те са по-малки с черна глава и рамене, Sesia melanocephala (в Европа) и Sesia pimplaeformis (в Европа). Регистрираните местообитания включват паркове, голф игрища, кариери, рудници, мочурища, плантации, влажна гори и заблатени райони . Яйцата им се разполагат в стари и изолирани дървета. Предпочитат се дървета в открити местообитания с малко растителност наоколо.

европейски стършел

Стършел

Жизненият цикъл на молеца-стършел включва презимуване на ларвата един, а понякога и два пъти, след което тя остава в пашкула си за друга зима. Възрастните екземпляри често се срещат на тополи веднага след излизането им от пашкула. Женските снасят яйцата си в основата на тополови дървета, ларвата се храни от растението. Самото излюпване е точно под повърхността на кората, в близост до земята или под нея.

Изходни отвори често могат да се видят близо до основата на тополи и наблизо може да има какавиди. Възрастните са най-активни на слънчева светлина, но рядко могат да се видят. По-активни са в ранна утрин и се движат синхронно. Групи от нововъзникналите молци могат да бъдат наблюдавани, „заседнали“ на ствола на дървото в продължение на няколко часа преди полета.

Естествените врагове на молците-стършели са основно птици, прилепи, по-едри насекоми и паяци. А като споменахме прилепи, нека споменем и един друг вид молец, който използва звукова мимикрия.

Други защитни стратегии при молците

Както е добре известно, прилепите не виждат, а използват други сетива, за да се ориентират и ловуват. В този смисъл, мимикрията не върши работа като защитна стратегия на техните жертви. Ето защо някои от тях са развили други адаптации, за да се предпазят.

Тигровият молец (Erebidae, Arctiinae) демонстрира акустичен апосематизъм. Той използва ултразвукови сигнали, за да отблъсне прилепите – „щракащи“ високочестотни звуци. И хищниците най-често го избягват, защото инстинстите им подсказват, че същества, които издават подобни звуци, са опасни или не стават за ядене.

Причината за това е, че по принцип отровните насекоми използват предупреждаващи ултразвукови сигнали.

Вижте още от нашия блог

, , ,
Google рейтинг
4.8
На база на 484 отзива
js_loader
Call Now Button