Оцеляването на вида е задача на задачите, поставена пред всеки организъм. В тоя поход към осъществяване и възпроизвеждане са допустими всякакви адаптации. Мимикрията е един от начините, с които съществата в природата се приспособяват към средата, за да продължат битието си. Насекомите от някои видове са си „надели“ демонстрационна заплашваща окраска. Тя се явява като сигнал за влаговете: „Не пипай! Опасно за твоя живот!“.
За да се предпази от кандидат-хищници, молецът (Sesia apiformis) е развил имитация, външно наподобяване на истински стършел. Даже не само по вид, ами и по маниери. Големият обемист молец има типичен размах на крилете 33-48 мм (при възрастните екземпляри) с жълти ивици върху коремчето си. Пеперудата е толкова голяма, колкото стършел и дори имитира стършелите в полет. Това наподобяване като че ли се е превърнало във вид молец. Но при молецът-„стършел“ има повече жълти ивици и липсва кръстът между корема и гръдния кош. След поникване, повечето от люспите на крилата им са се загубили, разкривайки прозрачна мембрана на крилото.
Има няколко известни видове от този род молец ( Sesia ) включително: Sesia bembeciformis (на Британските острови) – те са по-малки с черна глава и рамене, Sesia melanocephala (в Европа) и Sesia pimplaeformis (в Европа)
Записаните местообитания включват паркове, живи плетове, голф игрища, кариери, рудници, мочурища, плантации, езерни ръбове, влажна гори и заблатени райони с върби. Яйцата им се разполагат в стари и изолирани дървета. Предпочитат се дървета в открити местообитания с малко растителност наоколо.
Жизненият цикъл на молеца-имитатор включва презимуване на ларвата един, а понякога и два пъти, след което тя остава в пашкула си за друга зима. Възрастните екземпляри често се срещат на тополи веднага след излизането им от пашкула. Женските снасят яйцата си в основата на тополови дървета, ларвата се храни от растението. Самото излюпване е точно под повърхността на кората, в близост до земята или под нея.
Изходни отвори често могат да се видят близо до основата на тополи и наблизо може да има какавиди. Възрастните са най-активни на слънчева светлина, но рядко могат да се видят. По-активни са в ранна утрин и се движат синхронно. Групи от нововъзникналите молци могат да бъдат наблюдавани, „заседнали“ на ствола на дървото в продължение на няколко часа преди полета.
Съдържание
Стършелът също имитира
Интересно е да се отбележи, че например източният стършел се активизира във втората част на деня. Учените са изучавали неговия строеж, опитвайки се разберат как това насекомо използва дневната светлина. Оказало се, че външната текстура – тези кафяви и жълти ивици, всъщност съдържат специални пигменти, способстващи за ефективно поглъщане на слънчевата енергия. Нещо повече – между външния и вътрешния слоеве на жълтите ивици съществува разлика в потенциалите, която се увеличава под въздействие на светлината. Тоест източният стършел има нещо като вградена слънчева биобатерия. При всички случаи това се използва, защото в природата нищо не е случайно, но засега не е ясно как. Навярно за увеличаване на мускулната активност или създаване на запаси през деня, които да се изразходват през нощта за осъществяване на метаболитните процеси в тъмната част на денонощието.
Има и друг случай на мимикриращ молец, който използва ултразвуково прикритие.
Прилепите са безупречни ловци на тъмно. Обичат много да си хапват молци. В усилията им им помагат стратегиите, както при управление на летящите ракети, заплашителните гримаси, дългите езици и феноменалната аеродинамика. И какво да направи в противовес на тая „машина“ горкият молец?
Този молец е надарен с удивителната способност да съхранява живота си като подражава на „щракащите“ високочестотни звуци, издавани от нощните „тигрови“ молци за своя защита. Например прилепите, които по принцип се хранят като се ориентират чрез ехолокация, избягват точно насекомите с „щракащите“ звуци. Техните вродени знания се допълват от непосредствения им опит и им показват, че като правило „звучащата“ плячка е отровна или пък има отвратителен вкус. Защо? Защото отровните насекоми използват предупреждаващи ултразвукови сигнали, а за прилепите, които се хранят нощем, ярката окраска няма никакво значение. По този начин прилепите не пипат напълно апетитните молци, защото те са се „изхитрили“ с звукоподражание да не приличат на себе си.
В природни условия молецът е полезно насекомо, защото унищожава остатъци от козина, рога и пера и козина на животните. Живее най-добре в домашни условия, заради комфорта, който битовите условия на човека му създават.
А стършелът принадлежи към семейството на осите и е доста агресивно жилещо насекомо, ако заплашвате гнездото му. Бива различни видове: Австралийски, Източен, Плешив, Европейски.
Ако молецът е „възприел“ нещо от облика на стършела, то е защото с това ще намекне и за нрава му. И двата вида се привличат от светлините в нощните часове, и стършелът има желание да кръжи около някоя лампа.
Подобна мимикрия има и сред мухите. Които някак си са „разбрали“, че вместо да развиват допълнителни органи за нападение като жило или отровни жлези, могат да се защитят по по-семпъл начин – изменят вида си визуално. И някои го правят така, че да заприличат на оси. А осата безспорно има по-мрачна слава.
И така еволюцията на подражателите е започнала доста по-късно, но пък върви доста по-бързо, отколкото у оригиналните „модели“, от които те копират. Поради тая причина те се намират под жестокия натиск на естествения отбор. Но, както се казва, за да се избира, трябва да има богат избор. Затова и паяците от един вид например изглеждат различно – широка изменчивост на морфологията и на генотипа.
Този удивителен инструмент за оцеляване създава сходства, които са измамни. Откъде идва това изненадващо сходство между паяци и мравки или откъде се появяват тези хитроумни рисунки върху крилата на мухите, с които те изненадват всички? Действа механизмът на естествения отбор, който закрепва последиците от мимикрията.
Това са интересни въпроси, които стоят пред науката. А изследователите имат предизвикателството да решат тези загадки на мирозданието.
