Удивителна е тази пеперуда – тежи само половин грам, а може да прелети хиляди километри до местоназначението без никакъв навигатор. Всяко едно от нейните четири крила има около 1.4 милиона клетки, приличащи на малки люспички. Всяка клетка е изпълнена с въздух, за да подсигури плавност и лекота на полета. Първата загадка е: как въобще е създаден такъв прекрасен летателен механизъм?
Втората загадка. Пеперудите монарх са единствените в света насекоми, които ежегодно мигрират и преодоляват огромни, континентални разстояния. Каква е тази безупречна навигационна система, която тя притежава и носи в мозъка си, че с помощта й може да извършва съвършени изчисления къде се намира в пространството, за да пристигне на точното място. Учените, които се занимават с тези технически аспекти, са категорични, че тук е задействана технология от най-високо ниво. И всичко това поместено в мозъка на пеперудата монарх, размерите на който не превишават размерите на главичката на малка игла или карфица за забождане на аксесоари. Това е наистина невероятно пътешествие!
В Северна Америка има две основни мигриращи групи на пеперудата монарх. Т.нар. източна популация се насочва на изток от Скалистите планини. Това са 300 милиона екземпляра, мигриращи от северната част на Нова Шотландия и отсядат примерно на 13 места на нововулканичните планини в Мексико. Общата площ на тази популация е 25 хектара. Отделно дърво може да приюти до 100 000 пеперуди наведнъж, а трябва да се има предвид, че в миграционния период могат да пребивават до 50 милиона прелетни насекоми.
Някои от пеперудите се насочват на изток към Бермудите. Оттам те летят без почивка към Бахамските острови, а след това към Куба, Ямайка, Хаити и Пуерто Рико, също и някои места на Гватемала.
Западната популация обитава долините на запад от Скалистите планини и зимува в местата покрай залива Бодега в Северна Калифорния до Баджи, Мексико. Интересното е, че в други места на света живеят пеперуди монарх, но не мигрират.
Как се оправя в полет това крехко насекомо, за да извърши такива мащабни миграционни прелети на хиляди километри и без да греши да достигне до места, които никога преди това не е обитавало?
Някои пеперуди от вида прелитат 5000 километра от Канада до Мексико и отиват точно на местата, където са идвали техните предци. Нещо повече – даже кацат точно на тези дървета, на които са кацали техните родители. Невероятно!
Пеперудата монарх може да лети при спокоен вятър със скорост около 50 км/ч, а ако има попътен вятър, тази скорост се увеличава. Техният полет обикновено не е много над земята, макар че са забелязани и на височина от 3500 метра.
Повечето изследователи предполагат, че магнетизмът на Земята им дава общото направление. Пеперудите се ориентират по положението на слънцето спрямо земята, за да определят своето местоположение.
Излиза, че Бог е програмирал в мозъка на пеперудата прелетник нещо като опростен календар за положението на Слънцето по отношение на датата и времето. Това означава, че „монархът“ има нещо като вътрешен часовник, чрез който може да определи различните поляризации на светлината, че даже и в облачен ден да може да измерва ъгъла между хоризонта и слънцето. Хората това го правят, но чрез математически изчисления и разни прибори и пак не успяват така точно да се придвижват в пространството до определена точка, ако днес не разполагат със сателитния навигатор, наречен GPS. А тези насекоми си го имат вграден по рождение.
Пеперудите монарх могат да прелетят повече от 600 км над водата без да спират, в течение на 16 часа. Този преход от 5000 км общо им отнема от 8 до 10 седмици, като се има предвид, че те летят само денем.
Дори ако изкуствено преместите пеперудите на стотици километри от техния маршрут, записан в „автопилота“, те пак ще го открият и ще пристигнат на вярното място. Направо подвиг! Учените засега не могат да дадат категоричен отговор на този въпрос. Предполагат, че в главиците им има някакъв тип магнитен датчик, който се синхронизира с магнитното поле на Земята.
Съдържание
Какъв е жизненият цикъл на тези пеперуди–мигранти?
Той е нещо като отделна история. Възрастният екземпляр отделя яйце, от което се излюпва гъсеница. След като тя отрасне, се завива в пашкул. Вътре в него тъканта на гъсеницата се разпада и се преобразува в пеперуда.
Този процес е мощно доказателство за творящата ръка на висшия разум, защото иначе този вид няма как да се размножи. Нека хепотетично си представим еволюцията й като стадии. Отначало гъсеницата развива инстинктивно необходимите вещества, които я превръщат в какавида, а след това се развиват съвсем други ферменти, които разтварят създадената тъкан, а после телцето става пеперуда. Какавидата е съставена от клетки, които не са способни нищо да правят. Какавидата не се храни, не пие, не се възпроизвежда. Но по магичен начин това създание се трансформира в летящо насекомо. Едва ли това е станало по скалата на някакви бавни еволюционни изменения. Не, това е направено и програмирано изведнъж.
Какво придава на миграцията на тези пеперуди такъв сензационен характер?
Насекомите преодоляват континентални разстояния с точна цел. Никога не са били там, но точно там отиват. По пътя спират за да пийнат нектар, понякога вятърът и стихиите ги откъсват от маршрута, но въпреки това те безпогрешно се връщат във вярната дестинация. Отиват точно към мястото, където техният родител е започнал своя преход.
Навярно в началото на сътворението им, на пеперудата монарх е заложен не точния път на пътешествието, а само способността им да осъществуват такива сложни миграции. Учените предполагат, че с течение на времето те са внесли изменения в своите маршрутни „карти“. Тоест те могат да се препрограмират. И това програмиране включва такива детайли даже до кое точно дърво трябва да стигнат след своя дълъг полет. Получената информация трябва да се предаде на следващото поколение, защото то никога не е извървявало този път.
Загадките на пеперудата монарх са някои от въпросителните, които човек си поставя и понякога си мисля, че се разколебава дали самият той е венец на природата.
Comments are closed.