Този невиждан до сега паяк прилича на листо. Учени попаднали на потенциално нов вид паяк в китайска дъждовна гора. Дъждовните гори са гори, характеризиращи се с голямо количество валежи, с годишни валежи между 250 и 450 сантиметра на кв. м. Този възрастен женски паяк е открит в югозападната част на Китай и е първият по рода си, който имитира листо. За Матиаш Кънтър, арахнологист, това е просто още една вечер от пътуването му през югозападната провинция на Китай, Юнан, когато фенерът-челник на главата му осветява копринена нишка от паяк. Юнан е провинция на Китайската народна република, разположена в далечната югозападната част на страната. Тя се простира на около 394 000 квадратни километра и има население от 45,7 милиона души, регистрирани през 2009 г. Столицата на провинцията е Кунмин, по-рано градът е известен също като Юнан. Провинцията граничи с Виетнам, Лаос и Бирма.
Да видиш копринена нишка от паяк, само по себе си, въобще не е толкова изненадващо. Но това, което привлича вниманието на арахнологиста, когато вижда паяжината е, че за нея е прикрепен лист от клоните на дървото. След като разглежда паяжината отблизо, Кънтър разбира, че листото всъщност е паяк. “Ако има паяжина, има и паяк”, казва Кънтър. “Бях толкова изненадан.”
Изненадата дошла от това, че Кънтър и неговите колеги подозират, че са открили нов вид паяк, първият известен с това, че имитира листо. Паякът се крие в листата на тропическите гори и заприличва на тях, за да накара плячката си да се приближи до него необезпокоявана. Учените подозират, че това е съвсем нов вид паяк. Паяците използват своята естествена нишка, за да се прикрепят по листата и клоните на дърветата и след това се крият в клоните, имитирайки техните листа. Учените все още не са сигурни защо паякът прави това, но тяхното предположение е, че той вероятно се крие от хищници и също така чака плячката си да се приближи като остава невидим за нея.
Паякът, който имитира листо, вероятно играе на криеница.
Животните са усвоили и развили безброй начини да се крият от хищниците и от собствената им потенциална плячка. Камуфлажът е начин да останеш невидим за другите животни, докато маскирането позволява на животното да прилича на нещо съвсем различно.
“Камуфлажът просто заблуждава сетивата. Маскирането заблуждава мозъка.” обяснява Джон Скелхорн, ентомолог, който изучава мимикрията в Университета на Обединеното кралство Нюкасъл Ъпон Тайн. Маскирането като листо е особено разпространено сред членестоноги и други малки животни. Мимикрията е изцяло успешна, ако наоколо има множество от това, което се имитира.
В еволюционната биология, мимикрия е наподобяването на един организъм, обикновено животно, на друг, което е еволюирало, благодарение на това, че сходството е селективно предпочитано от този, който участва и приема сигнала. Мимикрията може да се развива между различни видове, или между животни от един и същи вид. Често, мимикрията се развива, за да може даденият вид да се защити от хищници, помага му да се приспособи срещу хищниците. Приликите, които се развиват при мимикрията, може да са на външен вид, поведение, звук или аромат. Мимикрията може да бъде от полза за двата организма, които споделят една прилика, като в този случай тя е мутуализъм, или мимикрията може да бъде в ущърб на единия организъм, което го прави паразитен или конкурентен.
Подобно на листата на дърветата, паякът-листо е кафеникаво зелен на цвят, с дълга структура, подобна на врат, свързваща главата и гърдите му. Тялото му има форма на сълза и има маркировки, които приличат на жилките на листо.
“Маскировката на този паяк е толкова добра, че това обяснява защо досега не е бил открит. Дори на обучени учени им е трудно да го забележат” добавя Кънтър.
Паякът-листо използва стратегия, наречена мимикрия, или казано по друг начин, имитира нещо друго.
Кънтър и неговите колеги досега са открили само два паяка от този вид – възрастния женски паяк, открит през нощна екскурзия и един в по-млада възраст, намерен няколко дни по-късно.
Предварителните генетични данни предполагат, че тези две същества могат да бъдат нов вид, но е необходима повече работа, за да се потвърди това.
Оказва се, че учените могат само да гадаят колко много други същества се крият от един обикновен поглед. А новооткритият и рядък вид паяк, открит в Китай, е единственият паяк, който се маскира като лист.
Новият вид паяк е от рода на паяците Poltys, които тъкат кълбовидни мрежи.
Към този род се числят 3000 вида паяци. От този род е и вида паяк – знаменитост от детската художествена литература – Araneus cavaticus е паяка Шарлот от класическата история “Паяжината на Шарлот” от американският писател Е. Б. Уайт. Araneus cavaticus, по-известен като паякът-плевня, е често срещан паяк-тъкач на кълбовидни мрежи, роден в Северна Америка. Те са около три четвърти от инча (20 мм) в дължина и обикновено са жълти и кафяви на цвят. Те често конструират своите мрежи в дървени постройки, откъдето идва и нарицателното им име.
Романът разказва историята на едно прасе на име Уилбър и приятелството му с един женски паяк, който живее в плевня, на име Шарлот. Когато Уилбър е в опасност да бъде заклан от господарят на фермата, Шарлот пише съобщения, възхваляващи Уилбър, вплетени в мрежата й, за да убеди фермера да остави прасето Уилбър да живее.
След тази история за паяка-листо и нейната близка роднина Шарлот, надявам се, да симпатизирате на паяците малко повече.
Comments are closed.