В топлите страни в мравуняците можеш да срещнеш необикновени мравки. Те се отличават с огромните си размери и техните коремчета са с кехлибарен цвят. Това са медните мравки. Те се хранят с „медена роса“ – това е сок от растенията, съдържащ повече захар. Източник на на сладката роса се явява листната въшка. Излишъка от сладка течност тя оставя по повърхността на листата, а медните мравки после с удоволствие я консумират. Заради това си увлечение са получили своето название.
Съдържание
Какво знаем още за медните мравки?
От 12-хиляди вида мравки от огромното им семейство само 35 са надарени със способността да събират течни въглевороди. Те принадлежат към 5 различни рода.
Myrmecocystus обитава Мексико и САЩ; Camponotus и Melophorus са в Централна Австралия; Plagiolepis са родени в Южна Африка; Leptomyrmex се срещат в Австралия и Нова Гвинея. Myrmecocystus за първи път са били описани през 1881 г. от Хенри Кристофър Мак-Кук.
Откъде тези мравки събират суровината за меда?
Например североамериканските мирмекоцисти изсмукват сок от дъба, натрупват го в огромни количества в своите мравуняци като запас при случай на криза с храната. Как го съхраняват? В живите „бъчвички“ – техните коремчета. Това става само при една от кастите на медните мравки-работнички.
Основните места за обитаване на медните мравки – това са пустините на Мексико, Австралия и западните части на САЩ. Там има много малко количество полезна храна и вода. По аналогия с другите видове, медните мравки живеят на колонии, като всяка от тях си има свой размер. Като правило в една колония се включват от стотици до няколко милиона екземпляра, в това число и майката, която е в състояние да отделя до 1500 яйца на ден, там са още и мравките-работнички и самците.
Названието на този отряд мравки идва от вида храна, употребявана от тях – както отбелязах, т.нар. „медена роса“. Тя е разпространена по растения, които натрупват голямо количество захар.
Ако стане така, че медните мравки не могат да намерят достатъчно сладък сок по листата на растенията, то те го „издояват“ от листната въшка. Това става като я поглаждат с специфичните си „антени“ и тя отпуска необходимото им количество хранително вещество.
Първите изследователи, взрели се в гнездата на този тип мравки, открили удивителна картина. Под сводовете на полукръгла камера, точно в центъра й, висят кръгли, приличащи на гроздове, „бъчвички“ с мед. Живи! Освен това те се опитвали да изпълзят, което не им се удавало лесно, в тъмната част на мравуняка, далеч от излишната светлина и от неканените гости.
Как медните мравки функционират като резервоар за мед?
Мирмекоцистусите са активни през нощта. Намират захарни остатъци от дъбовите грудки и желъдчета, поемат, колкото могат, и го отнасят в гнездото си. Донесеният от тях нектар го предават за съхранение от живите бъчвички чрез метода „уста в уста“. Благодарение на способността им да се разтягат, стомахът и коремчето на мравките-хранителки се увеличават до гигантски, в сравнение с техните собствени, размери. А за да не повредят съда и нещо да се излее, те висят, захванали се с лапките си за тавана на „склада“. Това е и най-голямото помещение в мравуняка.
Но както е известно, в пустините няма достатъчно растителност, в това число и листни въшки. Поради това за преживяване медните мравки използват запасите си от храна, получавани по различен начин. Отделен вид мравки от колонията – медните „бъчвички“, които имат голям и еластичен корем, специално служат за съхранение на тази храна, като по този начин обезпечават и останалите насекоми за срока на недоимък.
Тези мравки понякога са наричани „живи контейнери“. Те изпълват своите стомахчета с храна до такава степен, че като размер превишават много останалите си събратя. По този начин с това съдържание и ги хранят.
Когато им се случи да имат голям добив на медна течност, толкова се изпълват, че даже не могат да се придвижват самостоятелно и само висят в горната част на мравуняка. Веднъж един от учените издирил такава колония и открил, че вътре има около 1500 медоноски.
Ако мравките силно се нуждаят от храна, те идват при медоносните мравки и с помощта на удари, правени от техните „антени“ ги заставят да им отпуснат хранителна роса. Това позволява на мравката-майка, на самците и обикновените работнички ефективно да изпълняват своите задължения в колонията. Именно медната роса, която съдържа глюкоза и фруктоза, им дава необходимата енергия за изпълнение на техните ежедневни задачи.
Интересно е, че медната роса много се нрави по вкус на аборигените, местните жители на Австралия. Те намират тези мравуняци, улавят мравките „медни бъчвички“ и ги използват директно в своята храна като заместител на сладкиши, бонбони.
Заради външното им сходство с гроздето, местните жители ги нарекли още „земно грозде“. Мравките със запасите си от сок подхранват и следващото поколение – личинките. А в гладни времена тези запаси се ползват и от възрастните екземпляри. Медът на „медните мравки“ по вкус прилича на пчелния мед. От 1000 мравки-бъчвички може да се добие почти 400 грама мед. В гнездото обикновено обитават около 1500 такива мравки-медоноски.
В мравчената общност функцията на „бъчви“ може да изпълнява всеки млад работник, според случайността. Този екземпляр, който се е върнал с добив, търси място за съхранение на товара и го отдава на първия срещнат млад екземпляр. Работникът приема сладката течност и скоро започват да го обсаждат и други върнали от „паша“ мравки, за да му оставят своята течност. „Резервоарът“ може да се разтегне доста, както и става на практика.
Дълго време е съществувало мнение, че обществото на мравките се управлява от някакви тайнствени закони на тяхната семейна общност. Как да се обясни, че могат да си разпределят функции помежду си, и че техните действия са така добре синхронизирани? Всички най-важни функции за оцеляване и размножение на популацията се изпълняват безупречно в строг ритъм. Наблюденията са показали, че сред тях има нещо като „ръководители“, но те не са „диктатори“, както обичайно се мисли. Те не се разхождат само из мравнука и да отдават „заповеди“ за изпълнение, а с личен пример ги призовават за работа. Във всяко гнездо има и мравки-ветерани, които даже след зимен сън, си спомнят старите пътечки за добиване на храна. Те и първи отиват там, като се заемат за работа. Тяхната способност за запомняне е голяма, а с личния си пример те инициират и останалите да се включат. Когато се изморят, на тяхна смяна идват тези с по-свежи сили.
Медните мравки са удивително явление не само в света на мравките, но и въобще в животинския свят. Те представят една „интелигентна“ система за оцеляване и развитие там, където няма висша мозъчна дейност.