Тези дребни и вредни насекоми – листните въшки – крият много и интересни тайни. Знаете ли например, че развиват отношения на мутуализъм с някои мравки? А че могат да се размножават по много различни начини, включително безполово?
В тази статия ще разкажем повече за тези особености на листните въшки, както и други интересни факти, свързани с тях.
Съдържание
Обща информация за листните въшки
Листните въшки (Aphidoidea) са широко разпространени насекоми – има над 4 400 вида листни въшки, които живеят в умерени и тропически райони по света. Съществуват навсякъде, където има растения – те са им основен източник на храна. Могат да се разглеждат и като вредители, защото намаляват добива на селскостопанските култури, причиняват големи щети на градинските растения и разпространяват различни болести по растенията. Човекът се бори срещу тях с различни химични препарати-инсектициди.
Дребнички са – варират от 1 мм до към 1 см дължина. Цветовата им окраска е също разнообразна: биват жълти, оранжеви, зелени, червени, сини, лилави, кафяви или черни, в зависимост от вида. Имат много меко телце, фини, малки очи, големи антени и уста, чрез която смучат сокове. Повечето видове са без крила и имат три чифта крака.
Активни са, както през деня, така и през нощта. Листните въшки използват нещо като игла, за да пробият повърхността на листата, стъблото, пъпките и корена и да си посмучат растителен сок. Тъй като сокът съдържа минимално количество протеини, листните въшки са принудени да поглъщат големи количества от този сок, за да задоволят нуждите си от молекулите на живота. Излишната течност се елиминира под формата на лепкави капчици като мед – т.нар “медена роса”.
Мутуализъм между листните въшки и мравките
Този нектар е любим вид храна за много видове мравки. За да могат да се снабдяват редовно с медена роса, те предпазват листните въшки от паразити и от естествените им врагове – а те имат много. Освен, че отблъскват атакуващите ги хищници, мравките дори дори преместват листните въшки на безопасни места при наличие на заплаха. Това е изключителен пример за симбиотична връзка.
Видове като Aphis fabae (черната бобова въшка) и Myzus persicae (прасковена въшка) са известни с това, че произвеждат големи (за размерите) си количества медена роса. Някои видове мравки пък са се специализирали в съхраняването на медената роса и превръщат тялото си в нещо като мехче, за да могат другите членове на колонията да се хранят с него при нужда.
Кои са естествените врагове на листните въшки?
Естествените врагове на листните въшки са калинките, някои бръмбари, паяци, оси. Понякога използват задните си крака, за да се борят с враговете. Други отделят восъчни или миришещи вещества и феромони, които отблъскват хищниците, а също информират останалите членове на групите за предстоящата опасност. Някои листни въшки имат нещо като специални тръбни профили по коремчетата си, за да се предпазват от нападения в тази област.
Женските са способни да произвеждат потомство без сексуални партньори. Този феномен е наречен партеногенеза и се наблюдава и при други насекоми – например хлебарките.
Особености на жизнения цикъл при листните въшки
Жизненият цикъл на листните въшки зависи от нуждите на популацията в момента. Той е на три етапа при непълна метаморфоза: яйце, личинка и възрастно насекомо. Личинките са точно миниатюрна версия на възрастните. Някои от тях произвеждат само женски личинки тип „войници“. Те никога не се превръщат във възрастни листни въшки, чиято основна цел е да защитават майките си.
Когато храната стане оскъдна, женските раждат поколение крилати листни въшки – те пък създават нови колонии на нови места.
Женската произвежда яйцата есента, които презимуват и се излюпват в началото на пролетта.
Други интересни факти за листните въшки:
1. Листните въшки подават аларма, когато са в беда. Това става чрез феромони, излъчвани в пространството, предупреждаващи останалите от вида за грозяща опасност. Някои от бръмбарите, които се хранят с въшки, са „научили“ този „език“ и ориентирайки се по него отиват натам, за да си хапнат.
2. Те са борбени насекоми, нищо че изглеждат слаби и беззащитни. Майстори са на ритниците за препъване, имат и остри шипове за поразяване. С тях даже пробиват яйцата на техните врагове.
3. Колонията си има нещо като армия за защита. Това са специалните личинки-бойци. Те са женски охранители, никога не стигат зряла възраст, но затова пък служат безрезервно на общността дори със саможертва. Устроени са с широки крайници за по-голяма стабилност.
4. Листните въшки нямат крила и това ги прави немобилни, ако се наложи да се спасяват. След като едно растение е обезточено, няма вече сок в него, се налага някак си те да се разпръснат на страни към други растения-гостоприемници. Помагат им, както отбелязахме, мравките. Крилца имат само групата на летящите въшки, които могат да се движат с порива на вятъра.
5. Женските се размножават и без наличие на мъжки. Женската въшка носи развиващите се млади, а самите те пък имат в зародиша си също суперминиатюрни малки. Целта – съкращаване на усилията при жизнения цикъл и бързо увеличаване на числеността.
Природата е създала този вид в цялостната хранителна верига и го е надарила с интересни качества. Дребни, паразитиращи върху растенията, те са част от природния кръговрат.
