Водните кончета са изключително красиви и грациозни същества, чийто образ често се използва в изкуството и поезията. Те са красиви и интригуващи, но са и свирепи хищници, които имат остри челюсти, почти 360-градусово зрение и могат да летят назад.
По форма и име, водното конче илюстрира красотата и летящата сила на тези насекоми. Появявайки се на сцената на живата природа преди 300 милиона години, водните кончета реално стават едни от първите насекоми, които обитават тази планета. Това е доста дълъг период от време, през който те неуморно усъвършенстват изкуството на летенето, ловът и факта да бъдат невероятни.
Ето девет такива факти, които ще променят начина, по който гледате на тези уникални, древни и невероятно разнообразни насекоми:
Съдържание
Някои водни кончета мигрират
Известно е, че някои видове водни кончета мигрират, самостоятелно или на групи. Те сменят местообитанията си в търсене на жизненоважни ресурси или в отговор на промени в околната среда, като дълготрайно понижаване на температурите. Един вид от тях, наречен Pantala flavescens, прелита през океана по време на миграция, като изминава рекордните 19 000 километра и под неговото име стои надписът – най-дългата миграция на насекомо в света.
Водните кончета могат да преследват плячката си в полет
Водните кончета се хранят с малки по размер насекоми. Те могат да бъдат безкрайно ужасяващи за вас, ако сте комар, муха, пчела или друго малко насекомо. Те не точно преследват плячката си. По-скоро я засичат във въздуха след прецизно пресметнати въздушни засади. Водните кончета могат да преценят скоростта и траекторията на своята плячка и да коригират полета си така, че да я проследят и след това, безпогрешно да я уловят. Те са толкова квалифицирани, че имат до 95 процента успех при лов. Нервната система на водното конче показва почти човешки капацитет относно селективното внимание. Тя му предоставя способността да се съсредоточи върху една плячка, докато лети в рояк от насекоми, точно както някой гост на многолюдно парти следи думите на събеседника си, като пренебрегва фоновия шум. Главна верига, съставена от 16 неврони, свързва мозъка на водното конче с неговия двигателен център в летателния му апарат, който, от своя страна, се намира в гръдния кош. С помощта на тази невронна система една водно конче може да проследи движеща се мишена, да я обозначи като цел и плячка, да изчисли траекторията ѝ и да приспособи летателния си път, за да я улови. Като правило плячката остава в абсолютно неведение за този план, докато всичко не свърши. По принцип, мислете за „невидимия” стелт изстребител, когато става въпрос за сравнение относно способността на водните кончета да прихващат плячката си по време на полет – бързо, ефективно и интелигентно.
Водните кончета имат невероятно остри челюсти
Те са изключителни хищници. Тяхната ловна стратегия е впечатляваща, но способността им да разкъсват плячката си изстрелва хищничеството им на друго ниво. Челюстите на водните кончета са назъбени. Когато ловуват, те улавят плячката с краката си, разкъсват крилата ѝ с острите си челюсти, за да не може да избяга, и я унищожават, без да им се налага да се приземяват. За голямо щастие, водните кончета не могат да хапят хора. Огромното мнозинство от видовете няма достатъчно силни челюсти, за да проникнат през човешката кожа. Само малка част от големите видове са в състояние да ни ухапят, но това се случва само като отбранителна стратегия. Така че, няма нужда да се притеснявате, когато се разхождате сред местообитанията на водните кончета.
Водните кончета са невероятни летци
Водното конче може да движи едновременно и четирите си крила независимо едно от друго. Има само няколко вида в животинското царство, които могат да се сравняват с впечатляващата летателна способност на водното конче. Водните кончета имат два комплекта крила, свързани с гръдния им кош чрез мускули, които им позволяват да задвижват всяко крило, независимо едно от друго. Това също им позволява да променят ъгъла на всяко крило и да демонстрират превъзходни летателни умения във въздуха. Водните кончета могат да летят във всяка посока, включително странично и назад, и могат да се задържат неподвижно, в полет, на едно единствено място във въздуха, за минута или дори повече. Тази невероятна способност е един от факторите за успеха им като въздушни хищници – те могат да приближат нищо неподозиращата плячка от всяка една посока. Не само са гъвкави, но и бързи, като някои видове от тях достигат скорост от 32 км/час. Водните кончета са и едни от първенците, когато става дума за състезание по издръжливост. Когато говорим за скорост при летене, изминати разстояния и гъвкавост при лов, водните кончета са един от най-изявените шампиони на планетата.
Главата на водното конче, буквално цялата глава, реално е в очи
Водните кончета имат огромни съставни очи, които им позволяват да виждат в радиус от 360 градуса. Ако погледнете главата на водното конче, може да забележите по-специално едно нещо. Или по-точно 30 000 специални неща. Цялата площ на главата на водното конче представлява съвкупност от чудовищни съставни очи, които съдържат общо 30 000 фасети, като всяка от тях носи информация за заобикалящата я среда. Водните кончета притежават почти 360-градусово зрение и имат само едно сляпо петно, което се намира непосредствено зад тях. Това необикновено зрение е една от причините, поради които те могат да наблюдават едно-единствено насекомо в рояка от насекоми и да го следват, като избягват сблъсъци във въздуха с други от насекомите в рояка. Водните кончета имат не само изключително зрение, но могат да виждат и света в цветове, които дори не можем да си представим. Хората имат това, което е известно като три-хроматично зрение, което означава, че виждаме цветовете като комбинация от червено, синьо и зелено. Това е така, благодарение на три различни вида светлочувствителни рецептори в очите ни, свързани помежду си. Изследване на 12 вида водни кончета е установило, че всяко едно има не по-малко от 11, а някои от по-едрите видове до 30 различни визуални комбинации от светлочувствителни рецептори.
Водни кончета могат да регулират температурата на тялото си
За да повишат температурата на тялото си, те размахват крилата си с недоловима за човешкото око бързина. Водните кончета използват слънчевата светлина като топлинен източник, но регулират позицията на телата си, за да загреят максимално голяма площ от тях. Някои дори използват крилата си като рефлектори, накланяйки ги, за да насочат слънчевите лъчи към тялото си. Обратно, по време на горещите часове на деня, някои водни кончета регулират позицията на телата си, за да сведат до минимум излагането на слънце и използват крилата си, за да отклонят слънцето.
Водните кончета живеят най-малко 2 години под водата
Водните кончета преминават през стадиите на непълната метаморфоза. Когато са в стадии нимфа, те съществуват като жесток подводен хищник. Водните кончета снасят яйцата си във водата и когато ларвата се излюпи от яйцето, тя живее под водата близо две години. Някои видове водни кончета остават в стадий ларва и живеят под водата до 6 години. Те сменят обвивките си до 17 пъти, докато растат, и докато се приготвят да се отправят към повърхността и да се превърнат във водните кончета, които виждаме във въздуха. Те са специално пригодени за водния живот, на този етап, и притежават способността да улавят плячка си със светкавична скорост. Хранят се с огромно разнообразие от храни, включително и други ларви на насекоми, дори риба! И да, пируват и с ларвите на други водни кончета. Водните кончета са оптималните хищници.
Водните кончета са териториални
Конкуренцията за женските е жестока и мъжките водни кончета агресивно отблъскват другите кандидати. При някои видове, мъжките неуморно защитават територията си и не позволяват на други мъжки водни кончета да я приближат, като се впускат в преследване на натрапника. Други видове водни кончета не защитават конкретни територии, но все пак се държат агресивно спрямо други мъжки, които пресичат траекторията им на летене.
Някои видове водни кончета снасят яйцата си в солени води
Водните кончета могат да снасят яйцата си във вода, която е дори по-солена от океанската. Реално, много малко от насекомите живеят в океана. Една от очевидните причини е, че океанската вода е солена.
Водните кончета са в невероятна служба на нас, хората, като контролират популацията на насекоми, особено на онези, които са най-много досадни за нас, като комарите и хапещите мухи. Най-малкото, което ние, хората, можем да направим, за да им върнем жеста, е да подкрепим опазването на техните местообитания, за да могат да продължат да съществуват още 300 милиона години.
