Паяците са едни от най-интересните хищници в животинския свят, които демонстрират впечатляващи в своето разнообразие и изобретателност ловни тактики. Всъщност, малко от тях разчитат на паяжините, за си осигурят прехрана. Вместо това, използват хитрост, бързина, мимикрия и какво ли не, за да привлекат и уловят плячката си, проявявайки забележителна адаптивност и интелигентност.
Да започнем с плюещите паяци (Scytodes thoracica). Активни предимно нощем, доста тромави, а и мързеливи (не плетат мрежи), те не биха оцелели без специални умения. И наистина притежават такива. Както името им подсказва, този вид паяци се доближават до жертвите си и ги „заплюват“ с комбинация от отрова и лепкава коприна. Така, жертвата залепва за повърхността, върху която се намира, частично обездвижена и парализирана, а когато е безопасно за него, хищникът пристъпва към инжектиране на разграждащите ензими в тялото й, и започва да се храни.
Сигурно сте чували за водни паяци, и дори може да сте виждали такива. Но докато повечето от тях се движат предимно по повърхността ѝ, един определен вид прекарва по-голямата част от живота си под вода: Argyroneta aquatica. Учудващото е, че представителите на вида продължават да дишат по начина, по който и сухоземните. Как го правят ли? Строят гнездата си във водата така, че да имат въздушен резервоар. Понеже мрежите им служат за съхранение на въздух, тези паяци преследват плячката си, за да я инжектират с отрова, и така улавят различни водни насекоми, безгръбначни и дори малки рибки.
Но нека се върнем на сушата. Много видове паяци използват мимикрия, за да улавят своите жертви. Някои от тях са в ярки цветове и наподобяват цветя (като Gasteracantha westringi например), а други са способни да променят окраската си в зависимост от средата. Към втория вид се числят крабовите паяци (Misumena vatia), които често се крият в цветя, имитирайки техните цветове, за да могат успешно да привличат насекомите, които се хранят с прашеца им.
И докато успешният лов често изисква камуфлаж, то той не винаги е така ярък и радващ окото. За разлика от други видове, които имитират цветя, паякът от рода Phrynarachne имитира … изпражнения. Той има неправилна форма на тялото и кафеникав цвят. Тази му стратегия има двойна функция: ефективно го предпазва от хищници, и привлича потенциална плячка – мухи и бръмбари, за които фекалиите са източник на храна или подходящо място за снасяне на яйца.
Някои паяци пък са еволюирали така, че да разчитат в по-малка степен на зрението на потенциалните жертви и в по-голяма на обонянието им. Такъв е случаят с паяците Bolas (род Mastophora), които обитават тропическите и субтропическите региони на Азия и Африка.
Любимото нещо в менюто им е молецът, но външният слой на крилата му не позволява да залепне в паяжина. Затова женските паяци Bolas са се специализирали в примамването и улавянето на мъжки молци, имитирайки феромоните, излъчвани от женски молец. Как точно го правят, още не е съвсем ясно. Но това не е всичко.
Паякът Bolas не плете традиционна паяжина, а изработва единична копринена нишка с лепкава част в края ѝ, наподобяваща въдица или болас – традиционно южноамериканско оръжие, съставено от топки, свързани с въже. И когато като примаменият молец се приближи, паякът завърта нишката като ласо, за да го улови с лепкавия край и придърпа към себе си.
Подобна специализация в лов на конкретни видове насекоми се наблюдава и при други видове паяци. Araneus ventricosus например са се специализирали в улавяне на светулки, но вместо да имитират феромони, използват самите насекоми за привличане на още. Скорошно изследване на китайски учени навежда на мисълта, че този вид паяци манипулират мъжките светулки, подтиквайки ги да излъчват светлинен сигнал, типичен за женските, за да привличат повече мъжки в мрежите им.
Интересни са и видовете паяци, които са се специализирали в ловуване на свои роднини. Такива са скачащите паяци от семейство Salticidae, и по-специално родовете Portia и Brettus например, които използват сложни тактики, включващи измама с елементи на мимикрия и засада. Вместо да примамват другия вид паяци си в своите мрежи, те ловуват в чуждите, престорвайки се на плячка. За целта, те създават вибрации в мрежата на домакина, каквито би предизвикало хванато в нея насекомо. Известно е, че тези ловци разпознават различните видове паяци и адаптират вибрациите си спрямо насекомите, които те най-често ловуват.
Когато нищо неподозиращият домакин на паяжината се приближи, за да се храни, скачащият паяк го напада бързо и изненадващо, превръщайки го в своя плячка, в собствената му мрежа.
