Змиите, от които почти всички изпитваме панически страх, всъщност представляват студенокръвни влечуги без крака. Те са близки роднини на гущерите, защото заедно с тях се причисляват към разред Люспести. Змиите са гръбначни животни и са покрити с люспи, както може да се предположи и от името на техния разред. Черепът е разпространен сред голяма част от представителите на змиите, характеризиращ се с много свободно скачени стави. Изключително разтеглива тъкан свързва ставите, а това е голямо предимство и улеснение за змиите, защото им помага да погълнат плячка, която понякога е в пъти по-голяма от собствената им глава. Змиите притежават бъбреци и бял дроб, но спецификата в устройството на телата им е довела до съществуването на бял дроб от един дял и разположение на бъбреците в система един след друг.
В днешно време змии се срещат на по-голямата част от континентите. Може да се досетите, че Антарктика е едно от малкото изключения, както няколко отдалечени острови. Студенокръвните влечуги са класифицирани в над 3000 вида, които ги определят в 456 различни рода и 15 семейства. Змиите се характеризират с дължина, която може да започне от 10 сантиметра и да достигне до над 11,5 метра, каквато е зелената анаконда. Намерени са и останки на определен род змии, носещ името Титанобои, който доказва съществуване не змии с размери до 15 метра.
Човекът е подозрителен и се страхува от змиите от незапомнени времена. Асоциацията на всеки втори, да не кажем и всеки първи, е смърт, отрова, ужас. Това е доста погрешно разбиране, породено от ниско ниво на информираност, защото приблизително от около 2600 вида змии, отровните са едва 400. На територията на България отровните представители на студенокръвните влечуги са едва шест, сред които са усойниците, пепелянките, каменарките, остромуцунестите усойници, вдлъбнаточелните смокове и котешките змии. При котешките змии и вдлъбнаточелните смокове отровните зъби са разположени доста навътре в устната кухина. Това ги възпрепятства да хапят големи биологични видове, ограничавайки ги до консумация на малки представители на животинския свят като мишки или гущери – основната им храна.
Тази информация е само една минимална част от цялата интересна действителност за змиите и тяхното съществуване. Сред най-любопитните, изследвани и неразкрити напълно факти е канибализмът при змиите.
Изследвания на испански, американски и мексикански учени доказват първото количествено описание на канибализъм сред женските представители на гърмящи змии (Crotalus polystictus), след мониторинг на 190 влечуги. Проучването показва, че тези животни поглъщат средно 11% от тяхната маса при раждане (по-специално яйца и мъртво потомство), за да възстановят енергията си за последващо възпроизвеждане.
Липсата на информация за канибализъм при гърмящите змии (Crotalus polystictus) довежда изследователите до стартиране на проучвания през 2004 г., които траят в продължение на три години в централната част на Мексико, където този вид е ендемичен. Учените изследват канибалско поведение сред 190 женски змии, които притежават над 239 яйца. Установява се, че това явление е оправдано от предоставянето на възможност на майката да се възстанови и да си възвърне силата. По този начин женските гърмящи змии могат да обновят загубената енергия за възпроизвеждане, без да се налага да ловуват за храна – опасна дейност, която изисква време и изразходва голямо количество мощ.
Проучването показва, че канибализмът при този вид змии е един еволюционен резултат на неговото поведение при хранене, тъй като плячката е мъртва от известно време преди да бъде изядена от змията. Отровните змии като цяло са готови да ядат мърша и поради тази причина не е толкова странно и необикновено, че те консумират нежизнеспособни раздели от потомството си, след като преминават през огромен разход на енергия, причинен от репродукцията им.
Изследователският екип твърди, че това поведение може да се обясни с четири биологични фактора:
- Денят на раждането – женски, които раждат в края на месец юли, е по-вероятно да бъдат канибали, тъй като те имат по-малко време, за да се хранят и да се подготвят да се възпроизведат отново.
- Делът на мъртвите бебета на люпилото
- Нивото на майчината раждаемост – колкото повече са яйцата, толкова по-голям е шансът, че ще се съдържат нежизнеспособни елементи, които змиите могат да ядат.
- Стрес – причинен от това женските представители да бъдат в плен (изследователите поддържат женските в плен в продължение на средно 21 дни).
При проучването се доказва, че от всички женски змии 68% консумират част или цялото тяхно мъртво потомство, а 83% от тези изяждат всичко, изчаквайки малко време, за да го направят (около 16 часа), въпреки че някои ги поглъщат веднага след раждането. Останалата част (около 40%) от женските не показва канибалско поведение.
Според учените канибализъм при змиите не е анормално поведение и не е атака над потомството, тъй като не представлява същият акт като отцеубийството или детеубийството, защото не включва живи елементи. Това изяждане просто помага на змията да възстанови части от това, което вече е инвестирала в процеса на възпроизвеждане, подготвяйки женската да го повтори отново.
Змиите могат да направят разлика между мъртво и живо потомство
Учените показват, че има много малък риск змиите да се хранят със здраво потомство, което наподобява мъртво в първите два часа след излизане от техните мембрани. По време на проучването само една женска яде живи бебета.
В сравнение с бозайници или птици, змиите не са чак толкова майчински настроени, но проучването показва, че те също демонстрират такова поведение, което се е развило и което помага на женската и поколението ѝ да се възпроизвежда и развива успешно.
Гърмящите змии (Crotalus polystictus) са категоризирани като застрашени видове според официалния мексикански правилник за защита на местните видове на дивата флора и фауна в Мексико. Ограниченото местообитание, разрастването на градските зони и развитието на селското стопанство са основните заплахи за змията.
Към днешна дата учените отбелязват над 2000 представителя на този вид, които варират с дължина средно от 50 см до 90 см и които показват различни стратегии за оцеляване от много други гърмящи змии в северната част на Мексико и Съединените щати.
Това влечуго е с много бърз темп на възпроизвеждане, което предполага, че змията преживява висока смъртност, причинена от външни фактори. Както и да допринесе канибализмът от еволюционна гледна за научните знания за животните, учените се надяват, че оповестяването на тези резултати ще доведе до това човешките същества да бъдат по-малко агресивни към тези змии.
