Насекомите са най-разнообразните обитатели на нашата планета. Досега учените са каталогизирали около 1,5 милиона вида организми на планетата, като насекомите съставляват около две трети от този брой. Изследванията сочат, че общият брой на видовете на Земята вероятно е по-близо до 9 милиона. Всяка година се откриват нови 7 до 8 хиляди вида насекоми. От разнообразната колекция на същества, класифицирани към Царство Животни на планетата Земя, около 90 процента от видовете се смятат за принадлежащи към Клас Насекоми. Причините за разнообразието и големия брой на насекомите включват:
• Малкия им размер, което улеснява укриването, а оттам и оцеляването им, както и намалява общите енергийни изисквания.
• Изключително разнообразната им храна.
• Твърдите и защитни екзоскелети.
• Повечето насекоми са с крила, което им помага бързо да избягват хищниците и неприятелите.
• Великолепната им способност за възпроизвеждане.
Но някои от тях притежават виртуозни качества, които ни смайват и надхвърлят въображаемите ни представи за техните уникални възможности. Към семейство Phylliidae принадлежат истински листни насекоми или „ходещи листа“, които включват най-феноменалните имитатори на естествените листа в цялото животинско царство. Тези насекоми, наречени листарки, се срещат от Южна Азия и Югоизточна Азия до Австралия. Понастоящем няма консенсус по отношение на предпочитаната класификация на тази група. Някои учени третират Phylliidae като много по-голям вид, съдържащ членовете на няколко различни семейства.
Листните насекоми имат изключително сплескани, неправилно оформени тела, крила и крака. Големината им в сантиметри е в зависимост от листата, които имитират. Те се наричат листарки, защото големите им и твърди предни крила имат жилки, които приличат на жилките на конкретния вид листа, които обитават. Както мимикрията, така и камуфлажът са форми на защита за даден вид. Различават се по това, че при камуфлажът насекомото променя цвета и формата си, за да се слее с околната среда и по този начин да прилича на част от нея. Докато при мимикрията едно безобидно създание се е преобразило така, че да изглежда опасно. В природата животните използват много начини, за да се предпазят от потенциални хищници – броня, отрова, вредна миризма, размер или бързина на придвижване. Но може би никоя форма на защита не е толкова изкусна като камуфлажа. Това е особено точно казано за насекомите, чиято форма на тялото е позволила впечатляващ набор от биологична мимикрия и измамни форми. Листните насекоми се маскират, за да приемат формата на листа. Те правят това толкова перфектно, че хищниците, които се хранят с техния вид, често не могат да ги различат от истинските листа. При някои видове тялото на насекомото, което прилича на листо, дори имитира нараняванията по листата, причинени от вредители, атмосферни условия или сезонни изменения. За пълна заблуда на хищниците, когато листарката се придвижва, тя се клатушка напред-назад, за да имитира поклащащо се от вятъра листо.
Антонио Пигафета вероятно е първият, който документира листарката. Плавайки с изследователската експедиция на Фернандо Магелан, той изучава и описва фауната на остров Цимбонбон. Корабът, на който плава ученият, е принуден да акостира за ремонт на този остров. През това време той документира видовете Phyllium със следния пасаж: „На този остров съществуват определени дървета, листата на които, когато падат, оживяват и ходят. Те са като листата на черницата, но не толкова дълги. Дръжката им е къса и заострена, а в близост до нея от двете страни имат по два крака. Ако бъдат докоснати, те бягат. Ако ги смажеш, не пускат кръв. Държах един екземпляр в продължение на девет дни в кутия. Когато я отворих, листото се движеше в кръг по стените на кутията. Вярвам, че те живеят от въздуха.” Антонио Пигафета е италиански учен и изследовател от Република Венеция. Той прави околосветско пътешествие с португалския изследовател Фернандо Магелан и неговия екипаж по заповед на испанския крал Чарлс I. По време на експедицията той е бил асистент на Магелан и е водил точен дневник на събитията.
Една 47-милионна годишна вкаменелост от Eophyllium messelensis, праисторически предшественик на Phylliidae, показва много от същите характеристики на съвременните листни насекоми, което показва, че това семейство се е променило малко с течение на времето. Някои видове притежават редички от възелчета на техните антени, които, когато се разтриват една в друга, произвеждат звуци, служещи за заплаха срещу хищническо нападение. Листарките като малки първоначално са червени, но придобиват зелен цвят след като започнат да се хранят със зелени листа. Тъй като листата са основната им храна, те прекарват по-голяма част от живота си върху растенията, с които се хранят. Цветът и текстурата на телата им изцяло зависят от листата на растението, което обитават. Женските листарки са способни да се възпроизвеждат без мъжки индивид. Това се нарича партеногенеза, но в резултат на това се излюпват само женски листарки. Женските листни насекоми снасят яйцата си в пясък, когато времето е сравнително топло. Яйцата обикновено се излюпват за 3 до 6 месеца. Когато яйцата са плод на възпроизвеждане от мъжки и женски индивид, то те самите могат да бъдат и от двата пола. Мъжките листарки имат по-заострени коремчета, докато при женските коремчетата са по-закръглени. Мъжките екземпляри са по-малки от женските. Тези насекоми не се нуждаят от приемането на вода, защото се снабдяват с нея от листата, с които се хранят. Младите листарки могат да регенерират откъснатите си или наранени крайници, но при възрастните тази способност изчезва.
Листарките са уникални същества, те ни изумяват и разкриват част от малко плашещият, но фантастичен свят на природата.
