При много видове мравки на края на абдомена има жило или жлезист апарат, чрез който се отделят химически вещества за самозащита или маркиране на територия. Някои по-агресивни видове мравки (например огнените) използват активно жилото си.

Те имат и доста други уникални характеристики по отношение на тяхната биология и морфология. Например, мравките са едни от малкото насекоми, които притежават метаплеврални жлези – секреторни жлези, които произвеждат антибиотик, с който при нужда лекуват себе си и колонията.

Освен това, повечето видове мравки имат по два стомаха. Единият от тях е за собствена употреба, а другият – за предаване на храна на други членове на колонията – било то работнички, които не напускат мравуняка, или ларви, които имат нужда от грижа.

Подобно на останалите насекоми от разред Ципокрили и при мравките метаморфозата е пълна, и включва четири етапа: яйце, ларва, какавида и възрастен индивид (имаго). Целият процес се координира и поддържа от колонията, а условия като температура, влажност и хранителни ресурси могат значително да влияят на неговата продължителност.

Началото на всяка мравешка колония се поставя от оплодена царица, която снася яйца. В началото тя е принудена сама да се грижи за потомството, а когато създаде мравки-работнички, те поемат грижата за яйцата и ларвите.

Качеството и количеството на яйцата зависят от редица фактори, като например здравословното състояние на царицата, общото състояние на колонията, наличието на достатъчно храна и условия на средата като температура и влажност.

В рамките на няколко дни до една седмица (в зависимост от вида) от яйцата се излюпват ларви. Те са бели, неподвижни и безпомощни. Нямат крайници и са изцяло зависими от работничките, които ги хранят с предварително сдъвкана храна или секрети от други мравки.

След като ларвата достигне определен размер, тя преминава във фазата на какавида – процес, при който се „запечатва“ и претърпява вътрешна трансформация (метаморфоза).

В тази фаза насекомото не се храни и е напълно неактивно. Работничките продължават да се грижат за какавидите, като ги почистват и при нужда ги преместват от едно място на друго в мравуняка.

Фазата на какавидата обикновено трае между 1 и 3 седмици.

След завършване на метаморфозата, от какавидата излиза напълно оформена мравка. В зависимост от ролята, която й е отредена, тя може да бъде:

• стерилна женска – най-често работничка, която грижи се за гнездото, ларвите, намирането на храна, строежа на гнездото (при някои видове има и специализирани мравки-воини)
• мъжки – живее кратко, единствено с цел оплождане на младите царици
• царица (фертилна женска) – способна да живее с години и да снася хиляди яйца

При определени климатични и социални условия (през топлите месеци, често след дъжд) някои ларви се развиват в крилати мравки – мъжки и млади царици. Те напускат гнездото по време на масово роене (брачен полет) и се чифтосват във въздуха.

Скоро след това мъжките екземпляри умират. Цариците губят крилата си и търсят подходящо място за основаване на нова колония. В този процес повечето от тях не оцеляват, но тези, които успяват, снасят яйца и отглеждат първите работнички самостоятелно.

Тук трябва да се отбележи, че при повечето видове мравки, размножаване е възможно и без оплождане. Процесът се нарича партеногенеза и се среща и при други насекоми – хлебарки например.

Обикновено, от такива неоплодени яйца се излюпват само мъжки индивиди. Това е естествен и обичаен начин за поддържане на популацията от мъжки мравки, които са нужни само в периода на масовото роене. От оплодените яйца, от друга страна, се излюпват женски – работничките, както и бъдещи кралици.

При някои видове мравки, например Cataglyphis cursor, Pristomyrmex punctatus и Mycocepurus smithii, е установена и телитокна партеногенеза – при която неоплодените яйца се развиват в женски индивиди (включително царици). Тези случаи обаче по-скоро са изключение.

Друго интересно нещо е, че при мравките от едно и също яйце може да се развие различен тип насекомо – воин, работничка, царица – в зависимост от условията и храненето на ларвата. Този феномен се нарича полиморфизъм и е в основата на социалната структура на колонията. Ще го разгледаме по-подробно в следващата секция.

Мравките са едни от най-социално организираните същества в животинското царство. Те не просто живеят в групи, а колониите им функционират като единен организъм, в който всяка мравка изпълнява строго определена роля. Цялата система е изградена около три основни касти: царица, работнички и мъжки. Между тях съществува ясна йерархия и строго специализирано разпределение на функциите.

Царицата е централната фигура в колонията. Тя е единствената мравка, способна да снася оплодени яйца. В стабилна и развита колония ролята й е изцяло репродуктивна – цялото й време преминава в снасяне на яйца, докато за всички останали задачи се грижат работничките. Повечето видове мравки поддържат колонии само с по една царица.

Както вече стана ясно, работничките са стерилни женски мравки, които формират основната маса от популацията в един мравуняк. Те изпълняват почти всички дейности в колонията – грижат се за ларвите, хранят царицата, търсят източници на храна и я събират, строят и разширяват гнездото, а освен това и го защитават от натрапници.

Мъжките мравки, понякога наричани търтеи, нямат друга функция в колонията, освен репродуктивна. Те се развиват от неоплодени яйца и живеят кратко – само докато се чифтосат с млада царица по време на роене, след което умират.

В основата на тази социална система е полиморфиpзмът: способността от едно и също яйце да се развият различни типове мравки – с различна морфология, поведение и функции. Коя каста ще се развие от дадена ларва не зависи от генетични фактори, а от други условия като хранене, температура и химични сигнали в гнездото.

Полиморфизмът е най-силно изразен при работничките. При някои видове има вътрешна специализация сред тях – например „мравки-воини“ с по-едри челюсти, „детегледачи“, които се грижат за потомството или „разузнавачи“, които търсят източници на храна.

Полиморфизмът и социалната структура на мравките са двете страни на една и съща еволюционна стратегия, която е направила тези миниатюрни насекоми едни от най-успешните същества на планетата. И едни от най-упоритите вредители.

Колективен интелект и комуникация. Самолечение и социална специализация.

Мравешката колония е един от най-ярките примери в природата за това как множество прости единици могат да създадат сложна, интелигентна система. Сама по себе си, отделната мравка има сравнително ограничени възможности – тя изпълнява конкретни задачи според отредената й роля в мравуняка.

Но когато стотици мравки действат координирано, колонията функционира като единен суперорганизъм: способна е да решава сложни проблеми, да изгражда архитектурно сложни гнезда и да реагира подобаващо на промените в средата.

Този феномен е известен като колективен интелект. Можем лесно да си го представим, като сравним мравката с клетка от човешкия организъм или неврон в човешкия мозък.

За да постигнат такъв синхрон и координация, мравките трябва ефективно да комуникират помежду си. И те го правят основно чрез феромони – химични сигнали, които се отделят и възприемат чрез специализирани рецептори. Така насекомите изпращат предупреждения за опасност, маркират пътеки до хранителни източници, идентифицират членове на собствената си колония и дори регулират поведението на другите – като например кога да се оттеглят или атакуват, кога да се премести гнездото и така нататък.

По този начин мравките постигат впечатляваща организираност и координация, които им позволяват да вършат истински подвизи. Един такъв пример е способността на някои видове мравки да се самолекуват.

Научни изследвания върху африканския вид Megaponera analis разкрива, че тези мравки прилагат нещо като „медицинска помощ“ на други членове на колонията след жестоки битки с термити. Учените установяват, че тези насекоми са способни да диагностицират травми и наранявания, да прилагат лечение посредством секрети, отделяни от специални жлези и дори да правят нещо като ампутации.

В резултат на тази „терапия“ смъртността сред ранените мравки намалява с до 80%. Още по-изумително е, че „лечителите“ разпознават кои насекоми могат да бъдат спасени и кои не – ако една мравка е твърде тежко ранена, за да оцелее, тя бива изоставяна.

Друг вид мравки пък се специализират по много необичаен начин в името на оцеляването на колонията по време на глад и суша. Става дума за т.нар. медни мравки (Myrmecocystus), . При тях част от работничките се трансформират в „живи резервоари“ за медена роса – секрет с високо съдържание на захар, който мравките събират от растенията. За целта, стомахът и коремчето на тези мравки се увеличават до гигантски, в сравнение с техните собствени, размери.

Симбиотични взаимоотношения на мравките с други насекоми и растения

Мравките рядко живеят в изолация от околната си среда – напротив, много видове поддържат сложни и взаимноизгодни взаимоотношения с множество други организми.

Някои видове например„отглеждат“ листни въшки като домашни животни – защитават ги от хищници, местят ги между растения и дори строят „оборчета“ за тях. В замяна получават медена роса.

Има и мравки, които живеят в симбиоза с растения. Такива са например мравките от рода Pseudomyrmex, които обитават кухини в бодлите на някои видове акации. Растението им предоставя подслон и храна (в специални нектарни жлези), а в замяна мравките го пазят от тревопасни насекоми и паразити.

Кои са най-опасните и смъртоносни мравки?

Макар в България повечето мравки да са сравнително безобидни, в други части на света съществуват видове, които са наистина опасни и дори смъртоносни.

Такива са например “мравките-куршум” (Paraponera clavata), които се срещат в Амазония. Те дължат името си на болезнените ужилвания, които могат да нанасят. Болката е интензивна, пулсираща и може да продължи за повече от 24 часа. Макар да предизвиква тежки физиологични реакции, ужилването от мравка-куршум рядко е смъртоносно.

Нещата са малко по-различни при нападения от “огнена мравка” (Solenopsis invicta) – вид, разпространен в Америка, Азия и Австралия. Те са много агресивни, нападат на групи и жилят многократно. При ужилванет отделят токсин, който може да предизвика тежка алергична реакция като анафилактичен шок.

Към списъка на опасните мравки можем да добавим и „мравките камикадзета“ – Colobopsis explodens, открити в Югоизточна Азия. Когато мравунякът е заплашен, някои работнички от този вид прибягват до една от най-необичайните стратегии за защита, известна в животинското царство – умишлено самовзривяване.

Ето защо се наричат още ”експлоадиращи мравки”. Те притежават специална жлеза, пълна с лепкава, токсична течност. При заплаха, мравките са способни да освободят тази течност от тялото си посредством контролирано разкъсване и да неутрализират врага.

В България се срещат над 160 вида мравки, но тези, които най-често ни създават проблеми, са черните градински мравки, дървесните, тротоарните и фараоновите мравки. Ето повече информация за всеки от тези видове:

• • Черна градинска мравка (Lasius niger)

Този вид мравка е широкоразпространен в много части на света, включително в Европа и в частност България. Среща се както сред природата, така и в урбанизирани територии. Черната градинска мравка прави своите мравуняци под земята, между плочи или под камъни, а в тях могат да живеят до 15 000 насекоми. Всяка колония има само по една царица.

Както името им подсказва, черните градински мравки са почти черни на цвят, а на размер са сравнително дребни. Работничките достигат до половин сантиметър на дължина, а цариците до малко под един сантиметър. Както повечето други видове мравки и черните градински са всеядни, но имат предпочитание към дребни насекоми като листни въшки и храни, съдържащи захар.

Именно заради последното, черните градински мравки често се вмъкват в нашите домове и ако открият постоянен източник на храна и благоприятни условия, създават постоянни маршрути посредством феромонни следи. Именно заради това появата дори на една, може да бъде последвана от стотици други.

Освен, че могат да бъдат досадно присъствие във вашите кухни, мравките от вида Lasius niger имат потенциала да създадат и други неприятности – например да използват фуги или пукнатини в конструкцията на сграда, за да си направят мравуняк там. В тези случаи съществува риск от нанасяне на материални щети, защото  насекомите прокопават множество тунели и могат да отслабят конструкцията на сградата. Но по-често такива неприятности предизвикват дървесните мравки.

• • Дървесни мравки (Camponotus spp.)

Дървесните мравки са разпространени по целия свят. Те принадлежат към един от най-големите родове мравки, който обхваща множество видове. Всеки от тях има своите специфики, като размер, цвят и предпочитани местообитания. Всички тези видове обаче изграждат своите мравуняци в някакъв вид дървесина – откъдето идва и името им.

Camponotus могат да си направят гнездо в полуизгнил дънер в гората, но също така и в дървена дограма, греди или колони на къща например. Във втория случай могат да създадат сериозен проблем и значителни щети.

Повечето от тези видове мравки сдостигат до 12 мм на дължина и са червеникаво-кафеви на цвят.

Дървесните мравки създават огромни колонии, които често се състоят от множество свързани гнезда, което означава че могат да имат и по няколко кралици. Това може изклюително да затрудни борбата с тях, тъй като дори едно или няколко гнезда да бъдат унищожени, оцелелите могат сравнително бързо да възстановят колонията.

• • Фараонова мравка (Monomorium pharaonis)

Този вид мравки са най-миниатюрните от изброените (дължината им е само няколко милиметра), но и най-трудни за унищожаване.

Фараоновите мравки са светлокафяви на цвят и предпочитат да живеят на закрито, във влажна, защитена среда. Често правят мравуняците си в различни видове сгради, където намират благоприятни условия за живот. Правят множество свързани мравуняци с много кралици и при заплаха, създават нови – което прави справянето с проблема истинско предизвикателство.

• • Тротоарна мравка (Tetramorium caespitum)

Това е един от най-често срещаните видове мравки в урбанизираните райони на България. Често изгражда гнездата си в във фуги и пукнатини между плочки, павета и други подобни конструкции на открито.

Работничките на този вид са дребни, с дължина между 2.5 и 4 мм, а цариците достигат до 7–9 мм. Цветът им обикновено е тъмнокафяв до почти черен. Отличават се с добре оформена „талия“, както и с къси, назъбени челюсти.

В мравуняците на Tetramorium caespitum обикновено има само една царица, но са описани и случаи на полигинни колонии (с повече от една царица), особено в силно урбанизирани територии.