Съдържание
Бълхите, тази напаст
Притежателите на домашни любимци са добре запознати с проблема, но не само те. За съжаление има различни видове бълхи, които са широко разпространени, така че бълхите не са проблем само на животните. В света има над 2000 вида. Най-често срещани са три от тях – котешка, кучешка и човешка бълха. Най-разпространена е котешката бълха. Въпреки името си, тя не се среща само сред котките, а паразитира върху всички кръвни същества. Хората могат да бъат нападнати не само от човешки бълхи, за съжаление. Бълхите са кръвосмучещи същества. Хранят се с кръв от други живи организми.
Бълхите предпочитат да се крият в окосмени части, където се прикрепят към кожата и смучат кръв от жертвата си. Поради това по-често бълхите избират животните с козина, за да се хранят от кръвта им.
Бълхите не се виждат лесно с невъоръжено око заради малкия си размер. Без лупа те изглеждат като точки, които лесно могат да се подминат като нещо маловажно. На цвят обикновено са черни или кафяви с червеникав оттенък. Бълхите имат три чифта крака. Задният чифт е интересен с това, че им служи за дългите скокове, които правят. С тяхна помощ бълхите се оттласкват от повърхността, на която стоят и правят огромен за техните размери скок. По този начин се пренасят от едно място на друго.
Най-любопитното в умението за скачане на бълхите е това, че те нямат крила. Те не летят, просто скачат на много дълги разстояния. Много дълги означава наистина много дълги спрямо собствения размер на бълхата. Тя може да скочи на разстояние 200 пъти по-голямо от размера на тялото ѝ.
Какви видове бълхи съществуват?
Бълхите са около 2000 вида. Повече за трите най-разпространени вида – кучешка, котешка и човешка и техните биологични особености можете да откриете тук.
Според съществуването си и начина си на оцеляване бълхите се разделят на три основни групи: причакващи, периодично хранещи се, постоянни ектопаразити.
Периодично хранещите се пият кръв през 2-3 часа през деня и през нощта. Понякога количеството поета кръв е прекалено голямо и те изхвърлят неусвоената кръв чрез екскрементите си. Поради честото хранене не успяват да усвоят цялата кръв и се налага да изхвърлят част от нея.
Причакващите бълхи са тези, които живеят под мотото „едно наяждане и две години релакс“. Те не се хранят непрекъснато, за разлика от другите. Веднъж запасили се с достатъчно количество кръв, нямат нужда от хранене, докато не усвоят цялото количество поета кръв. При тях липсва момент на изхвърляне на неусвоената кръв. Ето защо при достатъчен запас от кръв тези бъли могат да не се хранят много дълго време. А защо две години релакс? Защото, в зависимост от условията, животът на една бълха може да продължи до две години. Всъщност бълхите живеят между две седмици и две години според условията за живот – температура, възможност за паразитиране, достатъчно количество храна. По време на развитието си, при по-ниски температури и неблагоприянти условия бълхата може да замрази за кратко развитието си, след което отново да продължи. Имайки предвид и възможността да не се храни дълго време при причакващите видове, то наистина може да се стигне до ситуацията едно хранене и две години – релакс.
Как се хранят бълхите?
Бълхите се хранят единствено с кръв. Първо бълхата си търси подходящо място, където да се настани. Място, където може да се закрепи и да е да е достатъчно защитена – обикновено това са окосмените части. Бълхите предпочитат по-топлите и тъмни места, което е още една причина да избират скрити, окосмени части на тялото. Но понякога се задоволяват с тъмнината на нощта и топлината на завивките и атакуват през нощта. Ето защо при наличие на бълхи се появява сутрешен сърбеж в следствие на ухапванията от бълхите през нощта.
В долната част на главата си бълхата има къси остри хоботчета, които забива в кожата на гостоприемника си и по този начин се храни, смучейки кръв от него. За да може да се нахрани добре, при пробождането бълхата пуска специален ензим в кръвта, който спира съсирването. Така тя разполага с достатъчно време да смуче кръв, без тя да се съсири. Това време ѝ е нужно, защото бълхата се храни сравнително бавно, но много. Смученето на кръв става с почивки, докато бълхата не наддаде 1/3 от теглото си.
Какви последствия има от бълхите?
Първичната последица от ухапвания от бълхи е сърбеж. Някои хора са по-чувствителни към ухапванията и може да развият алергичен дерматит, изразен в засилен сърбеж.
В повечето случай следите от ухапвания са по доланата част на краката, около глезените и прасците, но по време на сън бълхите могат да атакуват и други места по тялото.
Ензимите, които използват бълхи за спиране на съсирването могат също да имат неприятни последствия. Алергична реакция – в по-лека или по-тежка степен е възможен резултат. Мястото се зачервява, подува се, протича възпалителен процес. В редки случаи се стига до образуване на мехури и петна в следствие на възпалението. Може да се случи и вторично замърсяване и възпаление на наранената от ухапването кожа.
Освен дерматити, които могат да се появят в следствие ухапвания от бълхи, те са преносители на различни болести. Това се предимно инфекциозни болестии инфекции.
При колебания относто наличието на бълхи проверете спалното бельо. Бълхите оставят малки петна от кръв. Това е неусвоената кръв, която изхвърлят, защото са поели прекалено голямо количество.
Борба с бълхите
През етапите на развитие, предхождащи зрелия на възраст индивид, бълхите са неуязвими за веществата, унищожаващи възрастните. Химикалите, които могат да убият възрастните, не могат да убият малките недоразвити бълхи. Това е голям проблем. Дори да сте унищожили възрастните бълхи, ако останат яйца, то проблемът си остава. Затова на-добре се обърнете към професионалисти в борбата с инсекти и вредители, така че да се отървете гарантирано от бълхите. Можете да прочетете как ние от Превента се справяме с бълхите.