Макар и да звучи странно на пръв поглед, оказва се, че има какво да научим за собственото си поведение от… плодовите мушици!
Тези дребни насекоми имат почти същия брой гени като хората, което ги прави подходящи за изследвания и наблюдения. Освен това са лесни за отглеждане в лабораторни условия, възпроизвеждат се бързо и няма как да не са сред фаворитите на учените. Благодарение на плодовите мушици учените анализират как се пренасят гени от едно поколение на друго и как тези гени се повлияват с течение на времето.
Неврологът Ерик Хопфер от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена изследва как се борят плодовите мушици. Но не за да подобри съответните умения у хората, а за да научим по-добре как ние възприемаме и се справяме с неща като агресия и депресия.
Може би е изненадващо за някои хора, че плодовите мушици могат да се борят. Те го правят, за да получат достъп до храна или женска. С това поведение плодовите мушици не се различават от повечето животни: мъжките от много видове се борят с други мъжки по различни причини. За съжаление, при хората агресията може да прерасне в тежки форми с катастрофални последици за обществото.
Най-ефективният начин да се изследва агресивното поведение е да се концентрираме върху животинските модели на агресия, защото те ни позволяват да извършваме генетични и инвазивни експерименти – дълбоко в мозъка -, които няма да са възможни при хората.
Когато агресивни плодови мушици се бият в лабораторните условия на университета, учените наблюдават кои части на мозъка им се активират. Те се надяват, че тези изследвания в бъдеще може да помогнат да разберем условията, които се отнасят до човешките емоционални състояния, като депресия или пристрастеност.
Когато мухите се борят, тяхната борба е с различна интензивност. След началото на борбата, това състояние продължава още известно време. Тeзи неща са много сходни с човешките емоционални състояния. Едно малко ядосване може да ескалира до агресия. А емоционалното състояние винаги продължава известно време след първоначалния импулс – например, когато някой на пътя ни е изнервил, докато сме шофирали, се ядосваме, и това състояние не минава веднага, а продължаваме да бъдем ядосани още малко или повече време.
Така например частите от мозъка, които ни карат да останем ядосани, може да са ключът към разработването на по-добро лечение на псичихните болести.
При изследване на плодовите мушици, учените установяват, че стимулиране на едни и същи неврони с различни интензитети може да доведе до съвсем различни прояви – или бой, или ухажване.
Фактът, че един и същ стимул може да доведе до такива различни поведения, е от интерес за изследователите. Информацията може да спомогне за по-задълбочено разбиране на социалното поведение на хората.
Ако се чудите защо учените искат да изследват толкова привидно основни поведения, то д-р Дейвид Дж. Андерсън, който ръководи лабораторията на Хоопфер, ни напомня: “Предвид проблема за общественото здраве, предизвикан от насилието, изненадващо е колко малко знаем за мозъчните механизми, които контролират агресията… Ако искаме да разрешим належащите проблеми на насилието, които разяждат нашето общество, е важно да разберем основните мозъчни механизми, които контролират агресивното поведение”.
Поведението на плодовите мушици, независимо дали агресивно или любовно, ни дава възможността да се гмурнем дълбоко в тайните на човешкия мозък, когато става дума за емоции. Тези и още много други изследвания, които учените провеждат, са само знак за това как изследването на агресията в плодовата мушица може да ни помогне да разберем по-добре агресията при бозайниците, включително при човека. Идентифицирането на клетките, които контролират агресията в мозъка на мухата, разкрива общи принципи за това как агресивното поведение е кодирано в мозъка, дори ако анатомичните особености на мозъците на плодовата мушица и бозайниците са различни.
