Насекомите пръчици са сред най-интересните и непознати буболечки на Земята. Приличат повече на растение, отколкото на буболечка – което разбира се, е перфектен камуфлаж. Но освен, че са трудно забележими и рядко срещани, тези насекоми крият много други тайни. В тази статия ще разгледаме най-забележителните факти за пръчиците, включително гигантските им размери, екстремните условия, в които могат да живеят, и техните впечатляващи защитни механизми.
Днес най-голямото насекомо се явява именно такова от вида „пръчица“ (Phasmatidae) и по-точно – Phobaeticus chani. То стига до 50 см дължина и е забелязано в джунглите на Малайзия. На остров Калимантан през 1989 г. е открит екземпляр от този вид с обща дължина 56.7 см, от която 35.7 е дължината на телцето. Но този „рекорд“ бе „подобрен“ в Китай, където е открита гигантска пръчица с дължина 62 см. Това става през 2014 година. Заслугата е на китайския ентомолог Чжао Ли. Интересното е, че потомството на този екземпляр подобрило рекорда и дорасло до 64 см дължина.
Техният начин на живот не е особено добре познат дори на учените. Най-интересното при Phobaeticus chani е, че са изключително изобретателни в мимикрията. В естествената им среда не можеш да ги отличиш от обичайните дървесни клонки. Това помага за предпазване от естествените им врагове, макар че другото им оръжие е отровата, която могат да използват чрез убождане със специални шипове, разположени на краката им. Все пак, за да не се стигне дотам, пръчиците се маскират толкова успешно, че се сливат визуално с дървото или храста, които обитават. Този камуфлаж им е най-голямото предимство.
Окраската и формата им зависи основно от естеството на мястото, където живеят. Ако предпочитат да са върху листата, то и тялото им има подобна форма и цвят, някои са способни даже да си менят и цвета, както хамелеоните. Като той може да се променя и спрямо осветеността и времето. Цветът им е също защитен, обикновено в кафява или зеленикава окраска като може да варира от светлите към по-тъмните тонове. Промяната на яркостта на цвета се постига чрез разширяване или свиване на зрънцата, намиращи се във външния пласт на тялото. Тези зрънца всъщност са носители на цветния пигмент.
Спрямо общото им тегло пръчиците имат и най-големите яйца като маса и като размер. Heteropteryx dilatatае е рекордьор по маса – той достига 70 г.
Хранят се с части от растенията, върху които живеят и с които се сливат оптично. Не просто има фотомимикрия, а и подражание на някои от техните части. При някои видове пръчици са се появили на тази основа неравности, шипове по телата, подобно на кората или листата на техните растения-гостоприемници.
Обичайната поза на пръчиците е тяло с изпънати в една линия предни крачка, а главата се разполага в специални кухини, разположени върху вътрешната страна на бедрата. В такава статична поза той прекарва времето си, приличайки на фрагмент от самото растение. Някои видове са се приспособили да си вкарват не само главата, но и всички крака отдолу, така че наподобяването да е абсолютно. Намират се в състояние на каталепсия и трудно нещо може да ги разтревожи. Някои от тях изпадат в това състояние едва след като в случай на опасност се смъкнат от клончето. Движението на някои видове прилича на люлеене, т.е. също като полюляване на клонка или листо.
Пръчиците са най-активни в нощните часове на денонощието. Може и денем, но само в моменти, когато климатичните условия възпрепятстват птиците, които са най-големите им естествени врагове.
Има и едно друго интересно обстоятелство: те са подходящи за домашни любимци, понеже се привързват към определено място за живеене и непретенциозността към храната. Ако решите да ги отглеждате, ви е нужен терариум, за предпочитане вертикален. Може да го изберете по размер според вида и възрастта на насекомото. Ако искате да му е комфортно, минималната височина на „клетката“ трябва да е два и половина-три пъти по-голяма от дължината на пръчицата, включително и с дължината на крачката ѝ. А минималната ширина и дължина да е един и половина пъти дължината й, за да има достатъчен простор за движения. Ако искате да сложите повече насекоми на едно място, ще ви трябва по-голям терариум.
Като че ли за предпочитане е да се ползва терариум с разположена отпред вратичка, но може тя да е и отгоре. Вентилацията е според вида и навиците на съответните пръчици. Накои харесват застоял въздух, без циркулация, някои са любители на по-влажен. За да се намали вентилацията на въздуха вътре, е нужно да се направят съответветните мрежички с отвърствия за проходи. При онези от тях, които харесват движението на въздуха, се използва маломощен вентилатор като този в компютрите. Той се включва няколко пъти дневно. Ако не се използва този начин, то тогава се отваря вратичката на терариума и се развиждва въздуха чрез размахване на картон.
Коя е оптималната им температура за развитие и размножаване? Повечето харесват температурния диапазон 20-28 градуса по Целзий. Някои живеят и се размножават в долния ѝ диапазон, а други – в горния.
Този вид насекоми са древни. В Монголия е запазен отпечатък на едно от най-ранните насекоми на Земята. Външният му вид напомня на растение. Съхранени са останки и на такива представители от времето на динозаврите. Сравнението им с днешните пръчици показва, че са извървели някаква еволюция.
Върху предните и задните крила на Cretophasmomima melanogramma могат да се забележат вертикални линии. Когато крилата са разположени до тялото, тези линии приличат на дълъг език. През 2001 г. били открити и растения с подобен рисунък като език, с дълги вертикални линии. Те се отнасят към разреда на гинковидните, от които днес е останал Ginkgo biloba – растение, широко използвано в народната медицина. Това естествено не е съвпадение, то показва неразривната връзка между растенията и обитаващите ги насекоми.
Днес по света са наброяват около три хиляди вида пръчици. Тяхната имитационна способност е отличен начин, спомагащ за оцеляването им. А изпадането им в каталепсия е своеобразен начин да се преструват на мъртви.
Около 2500 вида пръчици обитават предимно зоните на земята с тропически климат. В страните с умерен климат има по-малко представители – само няколко десетки вида. Някои от представителите на отделните разреди са включени в списъка на застрашените видове. Особени специални мерки за защитата им не се предприемат. Хората гледат на тях с противоречиви чувства.