web analytics
 
 
29.09.2016 Превента България

Имат ли насекомите съзнание?

Имат ли насекомите съзнание

Имат ли насекомите съзнаниеНапоследък все по-често се говори за изкуствен интелект. Но не само… Темата за съзнанието при животните също е на дневен ред, при това не от днес. Като цяло идеята за съзнание не само в хората е силно застъпена. Да приемем, че у животните има нещо, което е аналогично на човешкото съзнание. Тогава това важи ли за насекомите? Можем ли да кажем, че насекомите имат съзнание?

Дали скоро ще говорим за права на насекомите? Част от проблемите на биоетиката днес засягат правата на животните. Сякаш правата на хората е сравнително изчерпана и безвъпросна тема или поне ние, хората се надяваме това да е така. Затова правата на животните са на дневен ред. В този смисъл отивайки още по-далеч в тази посока, неминуемо ще стигнем до въпроса за правата на насекомите.

Към момента все още не говорим за права на насекомите, но започва да се говори за съзнателност у насекомите. За първи път темата е повдигната на среща на Световния клуб за наука и пиене Нърд Нийт в Сидни, Австралия в кръчма, разбира се. Изследователят на пчели Андрю Барън започнал разговор с философа Колин Клайн. В този разговор е повдигната и обсъдена идеята за съзнание у насекомите. В крайна сметка насекомите имат много миниатюрни мозъци и само около милион неврони в сравнение с 86 млрд. у човека. Като много от нас, Клайн твърди че насекомите са просто сбор от рефлекси. Те са само това и нищо друго, няма съзнателност у тях. Това частично противоречи на навика на същите да се разполагат в тоалетната на неговия апартамент. Дали пък нямат съзнателно предпочитание към апартамента на Клайн? Той не се е замислял по въпроса, но може би тази тенденция в неговия дом всъщност е плод на целенасочени действия от страна на съзнателните хлебарки.

Имат ли съзнание насекомитеНо по същото време двама професори от университета Маккуайър започнали изследване по въпроса. Знаменита теория гласи, че „сърцето“ на човешкото съзнание не е нашият впечатляващ неокартекс. Всъщност се счита, че това е далеч по-примитивният междинен мозък. Тази сравнително проста структура синтезира сензорните данни от сетивния опит в една егоцентрична гледна точка, която ни помага и ни кара да се ориентираме и действаме активно в света.

Барън и Клайн са обединени в тезата си, че ключът към отговора на въпроса за наличието на съзнание у насекомите е в структурите в тях, подобни на междинния мозък. Насекомите притежават такива структури, които им помагат да се ориентират в пространството и да проектират по някакъв начин себе си в околната среда. Всичко това е необходимо за движението им в пространството.

Барън и Клайн цитират изследване като аргумент в подкрепа на своята теза. Това изследване се състои в наблюдение чрез микроелектроди на активността на мухи. Друго изследване показва, че когато оса инжектира своята отрова в гореспоменатия комплекс на хлебарка, последната, в ролята на плячка, се оставя да бъде водена от жилото на нападателя си, в ролята – осата.

Ако човешкият междинен мозък и мозъка на насекомите е обусловен от еволюционното развитие, то въпреки това мозъчната активност на насекомите е доста по-проста и базова в сравнение с активността на човешкия мозък. В този смисъл насекомите усещат нещо като глад или болка и може би някакъв прост аналог на гняв, но те не изпитват и не могат да изпитат никаква ревност. Клайн казва следното по въпроса: „Те могат да планират, но не могат да си представят.“ Техните действия и поведение са ограничени само в наличното като възприятие. Те не могат да градят планове за поведение върху хипотетични ситуации.

Съзнание у насекомитеКакво всъщност дава повод да се мисли за съзнателност у насекомите? Именно това, че човешката съзнателност се свързва с една по-примитивна структура на мозъка, отколкото се е смятало в миналото. Въз основа на това твърдение за по-примитивата и елементарна структура, отговорна индиректно за съзнателното у човека, се гради и тезата, че не е необходима висша структура на мозъка, за да има съзнателност. Изхождайки от тази теза, се предполага, че липсата на висши мозъчни структури у насекомите не би попречила на наличието на съзнание. Или казано по друг начин – щом при хората по-низша структура отговаря за съзнателността, то и при насекомите, които също имат аналогични структури е възможно да има съзнателност. Всъщност този аргумент се основава на принципа „защо не?!“. Разбира се, тази хипотеза е доста неясна и няма достатъчно силни аргументи. По-скоро говорим за хипотеза, частично в сферата на шегата или в голямата си част плод на една нагласа изцяло в сферата на въображението и спекулациите. Но все пак идеята е интересна като плод за размисъл – дали пък не съществува нещо като съзнание у насекомите?! В полето на едно по-развинтено въображение тази идея може да се развие и да придобие един забавен и интересен нюанс. Какво ли би станало ако насекомите наистина имат съзнание? Тогава нашето разбиране за тяхното поведение ще се промени коренно.

Освен това насекомите имат един бонус, присъщ на съзнателните същества и това е особена форма на чувство за Аз. Вероятно идеята за съзнателност у насекомите ще помогне при изследванията и създаването на роботи от ново поколение, които да бъдат чувстващи роботи.

Google рейтинг
4.8
На база на 399 отзива
js_loader
Call Now Button