Едни от най-шантавите буболечки, които може да видим

Най-бялото насекомо: Бръмбар призрак

Съвършенството в природата е неоспоримо, но тя продължава да ни изненадва с необичайните си творения.

Бръмбарът призрак е най-белия обект, открит в природата – много по-бял от зъбите или млякото. Това удивително насекомо може да бъде забелязано по земите на Югоизточна Азия. Белотата на бръмбарите се смята за камуфлажна, защото ги прикрива измежду белите гъби, с които се хранят. Този изумителен цвят на фините пластини, които се припокриват и образуват обвивката на бръмбара, се дължи на тънкия слой от силно отразяващо естествено фотонно твърдо вещество, което се намира в тях. Но екзоскелетът под това бяло покритие на Бръмбара призрак е черен. Белите люспички се произвеждат от полимерен хитин и наистина са по-бели от хартия или който и да е изкуствен материал, произведен досега. Пластините са подредени в сложна молекулярна геометрия, така че да могат да разпръскват светлината с отлична ефективност, независимо от тяхната тънкост. Това, което прави тези пластини толкова бели, е специалното подреждане на хитиновите елементи в тях, заедно с техните разнообразни форми и размери. Хитиновите нишки са с дебелина само няколко микрометра – много по-тънки от много фин лист хартия. Те са плътно наредени, разпръсквайки ефективно светлината, но все пак запазват до известна степен разнообразие във формите си.

Най-дългата глава: Бръмбар жираф

Бръмбарът жираф е едно от многото удивителни създания на Мадагаскар. Той е малък бръмбар с удължена част, която свързва тялото с главата и устния апарат, чиито ларви обикновено се развиват вътре в семена, стъбла или други части на растенията. Много от тях са вредители на култури или съхранявани храни. Името му идва от дългия врат, подобен на този на обикновеният жираф. Бръмбарът жираф (житоядец) е полово дисморфичен, като шията на мъжкият обикновено е 2 до 3 пъти по-голяма от тази на женският. Половата дисморфия се наблюдава при животни, при които двата пола на един и същи вид проявяват различни характеристики извън разликите в половите органи. По-голямата част от тялото на Жирафът житоядец е черна с отличителна червена елитра, покриваща летящите крила. Елитрите са твърдите крила на бръмбарите, които служат за равновесие и подемен тласък при полет. Разположени са над летателните крила и поради плътността им, цветът им е доминиращ. Удълженият врат на това уникално създание служи за адаптация, която подпомага за изграждането на гнезда, също така е и предимство в битките. Дължината на Бръмбара жираф е малко под два сантиметра и половина.

Златен бръмбар

В Британска Колумбия са намерени най-старите ларви на Златния бръмбар, които все още не са напълно пораснали. Те са на възраст 51 години. По-големите и по-зрелищно оцветени бръмбари са много ценени от колекционерите на насекоми. Елитрата на някои видове Златни бръмбари традиционно се използва в бижутерията като декорация в някои азиатски страни като Индия, Тайланд и Япония. Ларвите на Златния бръмбар живеят в различни иглолистни дървета. Възрастният бръмбар е оцветен в променящо се зелено и блестящо оранжево, обрамчващо крилата.

Най-почитаното насекомо: Свещените скарабеи на древните египтяни

Свещените скарабеи търкалят топки от животинска тор и ги заравят дълбоко под земята, заедно със своите яйца, които се хранят с нея, когато се излюпят. Египтяните избират скарабеите като символ на бога на слънцето – Ра. Така както тези бръмбари търкалят топката от животинската тор, така и слънцето, според египтяните, се търкаля по небето. Също така, скарабеите били популярни за направата на амулети и впечатляващи печати в Древен Египет. Те се използвали в голям мащаб и сега, чрез надписите и типологията, скарабеите се оказват важен източник на информация за археолозите и историците на древния свят. Скарабеите имат и значителен принос към древното изкуство.

Най-силният човешки афродизиак: Испанската муха

Предполагаемите му афродизиакални ефекти са добре известни още от гръцко и римско време, а Маркиз дьо Сад е обвиняван в отравяне на проститутки със смес, съдържаща испанска муха. Мастните секрети на насекомото Испанска муха съдържат химикал, наречен кантаридин, който причинява медицински смущения, които могат да доведат до смърт. Доза, която е фатална за хората, може лесно да бъде осигурена от един екземпляр.

Испанската муха е смарагдовозелен бръмбар. Насекомото е източник на кантаридин, токсично вещество, което се използва като афродизиак.
Испанската муха е предимно южноевропейски вид насекомо, въпреки че нейната гама от местообитания е напълно завършена, ако включим Южна Европа и източните части на Централна Азия, Сибир, както и части от Северна и Южна Азия (с изключение на Китай). Възрастните бръмбари се хранят предимно с листа от ясен, люляк, лигуструм (птиче грозде), орлови нокти и бяла върба, докато понякога могат да се открият и върху слива, роза и бряст.

В древен Китай, испанските мухи били смесвани с човешки екскременти, самакитка и арсеник, за да създадат първата смърдяща бомба.

Венецуелският лидер Симон Боливар вероятно е бил случайно отровен с испанска муха. А пък Артър Кендрик Форд е осъден на многогодишен затвор през 1954 г. за непреднамерените смъртни случаи на две жени, които са били тайно отровени с кантаридин.

Най-добрият пример за еволюция: Брезовата педомерка

Еволюцията на Брезовата педомерка е пример за промяната в цвета на тези насекоми, като последица от замърсяването на въздуха по време на Индустриалната революция. Преди тази революция, Брезовата педомерка била срещана в бледи тонове. В последствие на това замърсяване възпроизвеждането на тези молци в тъмна до черна окраска се увеличило. По-късно, когато замърсяването било намалено, светло оцветената форма отново преобладавала. Индустриалният меланизъм в брезовата педомерка е ранен експериментален тест на Чарлз Дарвин и остава като класически пример в изучаването на еволюцията. Днес, Британските закони за борба със замърсяването намаляват броя на дърветата, които са почернели със сажди, за да може молецът да се върне към оригиналният си, блед вид.