Все още знаем изненадващо малко за произхода на змиите. Навярно са се развили преди повече от 100 милиона години от четирикраки влечуги, земни гущери (преобладаващата теория) или са произлезли от семейство морски влечуги, наречени мозасаври. За това можем да съдим от намерените вкаменелости на праисторическите змии.
Змиите – тези студенокръвни, хлъзгави, безизразни същества и днес предизвикват у човека някакъв особен респект. У някои това е неприязън, може би като подсъзнателен страх или атавистично напомняне за грехопадението в библейски смисъл. Те са около 500 рода, включващи близо 3000 вида. Остават си загадка, все още знаем изненадващо малко за произхода на змиите. Навярно са се развили преди 100 милиона години от четирикраки влечуги, земни гущери (преобладаващата теория) или евентуално са произлезли от семейство морски влечуги, наречени мозасаври.
Днес по цялата земя са разпръснати останки-вкаменелости от преди хилядолетия. Могат да се видят главно разпръснати прешлени. Палеонтолозите са открили следи от змии, датиращи от преди 150 милиона години до края на юрския период. Има и находки, които са свързани и с днешните змии.
Съдържание
Ключовото събитие в еволюцията на змиите
е постепенното изчезване на предните и задните крайници на тези влечуги. Палеонтолозите са идентифицирали не по-малко от четири отделни рода, датиращи от много-много ранен период, които са имали закръглени задни крака. Три от тези змии – Eupodophis, Haasiophis и Pachyrhachis са били открити в Близкия изток, а четвъртата – в Южна Америка. Предполагаемата четирикрака змия Tetrapodophis е датирана от преди 120 милиона години.
Преобладаващото мнение е, че змиите са еволюирали от все още неопределен гущер, най-вероятно това е гущер, известен като “варандид”. Днес техните наследници са представени от гущерите от рода Varanus, най-големите живи гущери на земята.
Гигантските праисторически влечуги
Доскоро най-голямата праисторическа змия, открита като във вкаменелост, бе наречена “Гигантофис”, чудовище с дължина 10 метра и тегло половин тон. Тази древна змия е „засенчена“ пък от още по-дълга и тежка, наречена с южноамериканското прозвище Titanoboa. Тя е била с дължина над 15 метра и тегло един тон.
Тази „титанична“ змия датира от средната палеоценска епоха, т.е. около пет милиона години след като динозаврите са изчезнали, но милиони години преди бозайниците да придобият гигантски размери.
Как са намерени останките на гигантската змия Titanoboa?
Открита е в Колумбия като вкаменелост и е зашеметила учените, принуждавайки ги да преосмислят природата на праисторическия живот. Мястото е в тропика на Северна Колумбия, на 60 мили от крайбрежието на Карибите.Там се изкопават въглища и затова се изриват огромни ями. Така и са се натъкнали на останките.
Тази територия преди 58 милиона години е представляла огромна блатна джунгла. Това са милиони години преди изчезването на динозаврите. Всички животни по онова време са поразявали с мащабните си размери. Но господарят на тази джунгла е била именно тази гигантска змия, дълга повече от 12 метра с тегло един тон. Вероятно е приличала на днешната анаконда. Блатен земноводен и страшен хищник, способен да яде всичко, до което се докопа. Най-дебелата част от тялото й е достигала висчина почти до кръста на човека. Учените я нарекли Titanoboa cerrejonensis.
Изследователи на това чудовище са палеонтолозите Джонатан Блох – от Университета във Флорида, Джейсън Шед – от Университета в Небраска (САЩ) и стажантът от Института Смитсониън Хорхе Морено-Бернал, открил фосилите няколко седмици по-рано. Те споделят, че е много трудно да се намери запазен череп на змия. А те вече притежават. „Змийските черепи са направени от няколко деликатни кости, които не са много добре захванати заедно- казва Блох – и когато животното умре, черепът се разпада и костите се изгубват.“
Откритият от тях змийски череп ще помогне на изследователите да сравняват Титанобоа с други змии и да разберат къде се намира тя на еволюционното дърво. Черепът съвпада със скелета, открит там, затова приемат, че са от едно животно. Вкаменелостите показват, че вероятно има и други палеоостанки на гръбначни животни.
Праисторическите змии: тайните на вкаменелостите
През следващите пет години Блох и Джарамило водят полеви екскурзии до Cerrejón и изпращат постоянен поток от фосили на гръбначни животни. Много от останките изглеждат като тези от съвременните животни, само по-големи. Един нов вид костенурка е дълъг пет и половина метра, с 67% по-голям от днешните най-големи костенурки на река Амазонка.
През 2007 г. Друг изследовател на име Хейстингс инспектира пратка от вкаменелости, обозначена като “крокодил”, и забеляза странен и много голям прешлен. На тренираното му око, очевидно “не е от крокодил”. Той го показа на колегите си, експерти по влечугите и се установява, че това е голяма змия.
За да разбират колко голяма е била змията, се обръщат към единствения човек в света, който би могъл да го каже – Джейсън Глад, от университета в Торонто. Двамата с Блох са се познавали още като студенти. Ръководителят веднага забелязал, че създанието има гръбначен стълб с форма на Т и че костите са имали няколко характеристики, които са уникални за “закърнените” змии.
Проблемът с оразмеряването на древните змии е, че никога няма да се разполага с целия гръбнак в добре подреден ред. Получавате отделни кости, може би двойки и понякога три заедно. И ако не можете да поставите отделните прешлени на правилното им положение по гръбнака, не можете да знаете дължината на животното. Когато това не може да се постигне с автентични материали, тогава се прибягва до компютъризиран модел.
Оказва се, че гигантската змия Титанобоа не е изключение по размери, а по-скоро правило за това място и време. Именно откриването на този череп е ключът към напредъка в изследването.
Чрез съпоставки със съвременни змии се опитват да разберат дали е било боа или анаконда. Категоричният отговор не е даден. Защо са достигани такива гигантски размери? Обяснението е навярно в климата, подходящата температура и изобилна храна. Днес вече е трудно да се моделира климата от преди 58 милиона години, когато е живяла тази гигантска змия.
Телесната температура на змиите
Телесната температура на змиите като студенокръвни животни зависи от тази на температурата на външната среда. Влечугите могат да растат по-големи в по-топъл климат, където могат да поглъщат достатъчно енергия, за да поддържат необходимата метаболитна скорост. Ето защо насекомите, влечугите и земноводните са склонни да бъдат по-големи в тропиците отколкото в умерената зона.
Няколко изследователи обаче не са съгласни със заключението.. Палеоклиматологът Кайл Снидерман от Австралийския университет в Мелбърн е скептично настроен към подхода. Той отбеляза, че древен гущер от умерена Австралия е нараснал до 5 метра дължина. Прилагането на модела към тази вкаменелост прогнозира, че гущерите, които в момента живеят в тропически райони, би трявало да достигнат 10 метра. Температурната среда е била около 27-28 градуса по Целзий.
Според Мартин Денни от Станфорд, специалист по биомеханика, змията е толкова голяма и произвежда толкова много метаболитна топлина, че температурата на околната среда трябва да е била с четири до шест градуса по – хладна от оценката на екипа, или змията щеше да прегрее.
Анализите на вкаменените листа от тази гора подкрепят идеята, че времето е било горещо. Джарамило и Херера изучават въглеродни изотопи в листата и гъстотата на порите, които позволяват на водата да влиза и излиза. Те изчислиха, че нивата на въглеродния диоксид в атмосферата са с 50% по-високи от днес, което би довело до високи температури на сушата.
Това съответства на оценки от други техники, които показват, че средната температура е най-малко 82,5 градуса и вероятно е значително по-висока. Екипът от изследователи на Титанобоа посочват, че справянето с изменението на климата е много по-лесно, ако имате милиони години да се адаптирате към тенденцията за затопляне. Но ако приспособяването е за 200 години, така както климатолозите характеризират темпа на днешния парников ефект, нещата не биха се случили добре с живите организми.
Областта Cerrejón е наистина „златна мина“ за намиране на вкаменелости, които разкриват праисторическия образ на влечугите, а гиганстската змия от преди 58 милиона години е доказателство за определена степен в тази еволюция.
