Пластмасовите отпадъци тотално ни затрупват. Колко са вредни за екосистемите на земята не веднъж е документирано. Те са практически неразградими материали и захвърлени веднъж на бунището, така и си остават. Но ето че от Канада достигна вестта, че са открили наличие на диви пчели, които започнали да строят своите гнезда, използвайки пластмасови материали.
Тези насекоми – Megachile rotundata – почнали да оползотворяват вредния отпадък и тяхното усилие не е достатъчно, за да можем да кажем, че те истински рециклират пластмасите. Но тяхната изобретателност е показателна за това, че в природата се е появил, макар и рядък пример, при който се разграждат полиуретан и полиетилен – най-големият бич в глобалното замърсяване на средата.
Този новаторски процес е коментиран от учените в списание „Ecosphera“. Те са открили два вида диви пчели, които включват пластмаси при строежа на гнездата си. Те имитират естествените материали, които досега използвали насекомите. Дивите пчели не строят големи колонии и не живеят в една голяма социална общност, както медоносните пчели. За своето обитаване те избират да си правят малки гнезда в подземни дупки, дървесни кухини или пукнатини в сградите.
При детайлен анализ на състава на техни гнезда се установило, че вместо да използват само парченца от листа и цветя, както е обикновено, в три от осемте килийки се съдържали фрагменти от полиетиленови торбички. Средно около 23% от традиционния материал на тези гнезда е заменен с остатъци от найлон. Всички парчета са от един и същи цвят и са с бял гланц, точно както отпадъците от найлонови торбички. Имали са общ източник.
Дивите пчели не правят мед за човека, но пак съдействат на човека, като опрашват земеделски култури като люцерна, моркови, рапица и пъпеши. Тези насекоми са пренесени в Америка от Евразия още през 1930 г. Идвайки отвън, те се присъединили към местните видове пчели.
Изследователите също така разгледали по-внимателно и индианската пчела Megachile campanulae, която обикновено събира смоли и сокове от дърветата, за да изгради своите гнезда. При тях се установило в състава на техните новопостроени гнезда наличие на полиуретанови лепила в две от седемте килийки. Тези уплътнители се срещат по сградите като продукция от дейността на човека. Този вид пчели ги изолзвали вместо естествените смоли, които традиционно се използват за спойка в строежа на пчелните гнезда. Апропо използването на изкуствения полиуретан от пчелите не се дължи на липсата на естествените природни възможности, използвани досега.
Учените са стигнали до извода, че и в двата цитирани случая се наблюдава, че използваните пластмаси като структура наподобяват естествения строеж на материалите, от които досега пчелите си изработвали гнездата.
Използването в тези случаи на пластмаси може да има и предимства, и недостатъци, сочи проучването. Пчелите, използващи пластмасови торбички за изработка на техните гнезда, не страдат от паразитни агресори. Например в килийките на гнездата на диви пчели Megachile rotundata били вложени остатъци от пластмасови сламки за пиене от хората. Тези пчели никога не са били атакувани от други паразитни оси, които са в състояние да жилят дори и през пластмасата. Но пък пчелите-обитателки страдали от това, че пластмасата в техните гнезда не позволява изпаряването на влагата и по този начин се развивал опасен мухъл.
Дивите пчели използват целесъобразно и умно изкуствените материали за спойка, като ги слагат в краищата на техните гнезда. Смесването на естествени и изкуствени материали не е наивност от страна на пчелите.
Не е съвсем ясно защо този вид пчели използват точно пластмаса. Тези материали не са биоразградими и продължват да се трупат в природата, а поведението на пчелите може да се окаже важно за екосистемата. То е сигнал, че в природата ни се проявяват екологично адаптивни черти, необходими за оцеляване в една доминирана от човека среда.
И още примери от природата. Става дума за личинките на големия восъчен молец (Galleria mellonella). В природата те живеят като паразити в колониите на пчелите. Яйцата си молецът снася директно в тези кутийки, личинките се излюпват и растат като се хранят с пчелен восък. Това откритие било направено случайно, когато Фредерика Берточини, учен, но любител-пчелар, почнала да се занимава с отстраняване на тези паразити от гнездата. Тя ги сложила временно в една найлонова торбичка за съхранение на боклук и след това установила, че там личинки няма. Те били напуснали найлоновия плик, въпреки че той бил затворен.
Така Берточини, която била специалист в испанския институт по биомедицина и биотехнологии се заинтересовала от феномена и провела заедно с изследователи от Кембридж научен експеримент. Взети били около сто личинки от този вид, сложили ги в обикновен пластмасов плик, купен от магазин и започнали да чакат появята на дупки.
100-те гъсеници на молеца изяждат 92 мг полиетилен за 12 часа – това никак не е зле, пояснила Берточини. Това е най-добрият показател за способност на преработка на такива материали от биологически вид. Преди това е била открита бактерия Ideonella sakaiensis, способва да преработва пластмаси със скорост 0.13 мг на ден от един квадратен сантиметър.
Полиетиленът се използва широко за изработване на опаковъчни материали и е около 40% от всички употребени за промишлени цели пластмаси в Европа. След това 38% от този отпадък се изхвърля на сметищата. За мащабите на планетата хората използват около трилион такива изкуствени торбички годишно.
Полиетиленът с ниска плътност се разгражда за около 100 години. Този с по-висока плътност – за около 400 години. Ежегодно човек използва около 230 полиетиленови пакета, след което в света се изхвърлят повече от 100 000 тона боклук с такъв характер. Тези отпадъци скоро ще задръстят земята. Има ги в реките, езерата, моретата и океаните.
По думите на учените пчелният восък, с който се хранят тези гъсеници на молеца, се състои от липиди, намиращи се в състава на живите клетки като мазнини и някои хормони. Биоразлагането на полиетилена от гъсениците подлежи на по-нататъшно изследване, но и сега учените са наясно, че преработването на восъка и на пластмасата включва в организма на тези насекоми едни и същи химически връзки и субстанции. Восъкът може да се разглежда като натурална пластмаса и неговата химическа структура не се отличава особено от тази на полиетилена, пояснила Берточини.
Направеният спектроскопски анализ доказал, че гъсениците на молеца разграждат полиетелена на етиленгликол. На това е способна даже какавидата, в която в един момент се превръща гъсеницата.
Този модел, взаимстван от природата, ако се мащабира при използване на биотехнологичните методи, може да се окаже реален и да допринесе за решаване на проблема с тоталното замърсяване с пластмасови отпадъци.
Comments are closed.