Това много пъргаво и подвижно насекомо по външния си вид може да се сбърка с птичката колибри. Толкова бързо лети, че трудно може да бъде разгледано какво представлява, нужно е фото или видео. То лети и търси цветове и в момента, в който някой цвят му хареса, увисва над него и спуска своя „хобот“, за да си засмуче нектар. Латинското му наименование е Macroglossum stellatarum.
Крилата на гълъбовата опашка се простират от 3.8 до 5 см. Предните са обикновено със сив цвят и някакъв рисунък по тях, а задните – са ярки – оранжеви, очертани от тъмен контур. Има мощно туловище, тънки крила и много добре развити гръдни мускули. Тази телесна конструкция ѝ позволява да лети с огромна скорост и преодолява големи разстояния. Това, че лети много ѝ помага в периоди на миграция. Постоянно се мести от север на юг и обратно според сезона в търсене на любими цветя.
Гърдите и коремчето са широки и сплеснати. Черните ивици по корема подчертават отделните сегменти. В края на тялото има своеобразна „метличка“ от черни влакънца, наподобяваща птича опашка. Оттам навярно идва и нейното прозвище. Дължината на тялото е 2-2.5 см и има вретенообразна форма.
Съдържание
Гълъбовата опашка живее в Европа, в северна Африка, средна Азия, южна Индия и в северен Кавказ. Има ги и на полуостров Крим
Предпочитат топлите места и се движат обикновено през деня. За една година успяват да създадат 2-3 поколения. На едно растение закрепват по едно свое яйце. Гъсениците им се развиват по тези растения, а самите какавиди попадат в почвата, където се превръщат накрая в пеперуда. Преди да стане какавида в пашкул, гъсеницата рязко почервенява. Внесена е като застрашен вид в някои региони.
Гъсеницата на гълъбовата опашка е с дължина 45 мм. Има зелен цвят, кожата ѝ е на зърна, по тялото ѝ възникват бели брадавички. От долната страна на тялото на гъсеницата има две линии – бяла и жълта. На последния сегмент има нещо като рог с оранжев връх.
Окраската ѝ я прави по-незабележима на фона на растителните видове и техните клонки. Тази маскировка я прави по-спокойна откъм налети на врагове. В моментите, в които полита, гълъбовата опашка се превръща в истински малък реактивен самолет. Лети със скорост до 50 км/ч и по време на тези полети търси цветя за храна, търси по-добри места за обитаване или пък партньори за размножаване.
Тъй като харчат много енергия при този начин на летене, изпитват нужда от постоянен приток на въглехидрати. Като застине във въздуха на едно място, над определено цвете, насекомото размахва крилата си с огромна скорост. Човешкото око не може да проследи тези бързи движения, може да се разгледат внимателно на забавен каданс при видеоснимки.
Може да лети и през деня, и в по-тъмно време. Не се плаши от лошото време. Повече дискомфорт ѝ носи горещото време, при което тя изпада в нещо като летаргия. За цветове излита само в подходящи откъм температурния режим моменти – сутрин и вечер. Привлича се от растения с ярки и ароматни цветове, от които си набавя нектар.
Изследователите са забелязали интересна особеност – наличие на памет у тези молци
Те се връщат към избрани от тях цветове няколко пъти – в различни дни по определено време. Запомнят растенията, от които вече са взимали нектар и втория път се местят на други.
При летене гълъбовата опашка издава звуци. Наистина прилича на колибри, но при внимателно вглеждане няма да откриете обичайните птичи характеристики. Няма крака, няма нокти, няма клюн…Но има нещо като издължен хобот. Това е удължен орган за засмукване на ценния нектар от растенията. Състои се от две тръбички, които се държат заедно с нещо като кукички. Странно е, че тези тръбички могат да бъдат разделени, без да се отварят, когато насекомото реши да ги почисти.
Как засмуква? Насекомото има нещо като кухина, торбичка на главата, която се разширява – тогава се случва именно засмукването.
Като се стигне до размножение, женската гълъбова опашка снася по едно яйце, общо около двеста на брой, на различни растения – по едно. Зелените яйца имат диаметър само един милиметър. Те наподобяват пъпките на растението домакин и им отнема до осем дни, за да се излюпят. След излюпването на гъсениците от тях те също са зелени, за да бъде максимална колоритната близост между нея и околната среда. Гъсеницата само отначало е жълта, а след това става зелена.
Етапът на развитие на гъсеницата е двадесет и пет дни – в зависимост от топлината – и след това гъсеницата ще бъде готова да се превърне в какавида. През този период тя пада върху почвата на по-безопасно място.
Защо изглеждат тези молци – и се държат като истински колибри?
Остава въпросът защо гълъбовата опашка прилича на колибрито? Учените са на мнение, че това е случай на конвергентна еволюция. Това е, когато една и съща биологична черта се придобива и развива при напълно несвързани родословия. Може да се дължи на това, че и двата вида заемат подобна или идентична екологична ниша. Това допринася за оцеляването на видовете.
Случаят „Гълъбова опашка“ е пример за изобретателността на природата. Удивителната прилика на изящното насекомо с една също така необикновена птичка е част от многообразието на фауната. Отношението му към колорита на цветята също има значение: насекомото добре отличава синьото и жълтото, но не различава черния и червения цвят. С размаха на крилата си като бързина на трептенията превъзхожда колибрито. Птичката размахва средно по 50 пъти в секунда, а гълъбовата опашка – 80 пъти в секунда. Изучава се от ентомолозите, а не от орнитолозите, въпреки силните външни сходства между двата вида.
