Белоснежни крила, синьо-черни точки и копринен вид… като добавим и огромните й размери, няма как да не забележим тази чудновата пеперуда!
Освен със симпатичния си външен вид, молецът Hypercompe scribonia е спечелил вниманието на учените и със своето интересно поведение.
Съдържание
Къде се среща гигантската леопардова пеперуда и как изглежда?
Това насекомо е отличен летец и е покорило цяла Северна и Южна Америка от Нова Англия чак до Мексико.
Обитава различни гори с растения гостоприемници, от които гъсениците се хранят. Градини, земеделски земи, гори, обществените места могат да бъдат обитавани от него.
Гигантската леопардова пеперуда е предимно нощно насекомо. Мъжките са силно привлечени от светлините през нощта, особено в началото на лятото. Понякога, есенно време, ларвата на тази пеперуда може да бъде забелязана да пресича пътищата, в търсене на място, където да прекара зимата. Понякога хората забелязват ларвата под листа или в дървени купчини на двора им, през пролетта или есента.
В ларвовата си форма, гигантската леопардова пеперуда има пухест вид и е оранжева на цвят. По-късно, тя придобива черен цвят. Наречена „леопардова“ заради сходната окраска с красивия бозайник, гигантското насекомо крие повече цветове под крилата си, като коремчето е тъмно-синьо с оранжева окраска. Мъжките имат тънка жълта ивица отстрани.
Крилата са бели, с черни, понякога синьо-черни кухи петна по гърба, и черни, кухи или плътни, петна по предните крила. Петната по крайните крила са твърди. При различните екземпляри, вида на петната – кухи или плътни – може да варира. Има и някои екземпляри, при които петна напълно липсват. Краката са оцветени в преливащо синьо-черно. На краката си молците имат бели и черни „пръстенчета“. А размерите на това насекомо са наистина гигантски за молец – размахът на крилете му достига до 9 см.!
С какво се храни?
В ларвовата си форма, леопардовия молец се храни с широколистни растения, като живовляк, теменуги, черница, глухарчета, магнолия. След като се нахрани с достатъчно листа, ларвата изтъкава своя пашкул и прекарва зимата в зимен сън. Събужда се като възрастна гигантска леопардова пеперуда. Като такава, продължава да се храни със същите листа, но прибавя към диетата си и дървесни сокове и цветен нектар, за да запази водния си баланс и да покрие енергийните си нужди.
Интересно е да се отбележи, че ларвите на леопардовия молец, а често и имагото, имат следния навик за хранене: консумират за кратко част от дадено растение, след което се прехвърлят на друго. Това смесване на растенията води до евентуално натрупване на токсични химикали, които молецът използва в своя полза: използва ги за защита от хищници!
Трикове за самозащита
Природата е развила интересни механизми за самозащита у леопардовия молец както в ларвовата му форма, така и като възрастен – имаго.
Въпреки че не хапе и няма жило, стърчащите косми на ларвата служат като отбранителни бодли, когато някой гръбвачен или безгръбначен хищник се доближи до нея. Освен това, ларвата заема отбранителна позиция. Навива се плътно на кълбо, за да запази уязвимите си меки части от долната страна. Освен, че хищникът не може да пребори ларвата в тази позиция, ярко червените сегменти на гъсеницата ясно се открояват, което е сигнал за хищника, че не е подходяща за консумация.
Като имаго, окраската на пеперудата действа много объркващо на хищниците и те рядко я доближават. Освен това, тя често се преструва на мъртва, когато усети заплаха и показва стряскащите си ярки цветове на коремчето. Ако все пак, хищникът реши, че иска да я изяде, пеперудата секретира жълта горчива течност, с която да отблъсне натрапника.
Други любопитни факти за гиганската леопардова пеперуда
ухо на гигантски леопардов молец
– Както възрастният леопардов молец, така и други видове тигрови молци имат уши! Те вероятно функционират като биосонар, с който да се предпазят от ловуващите прилепи. Ушите са разположени непосредствено зад основите на задните крила.
Много тигрови молци произвеждат високочестотни звуци в отговор на сонара на прилепите. При някои видове, звуците може да служат като предупреждение за химическата защита, която има молецът. При един вид, той издава звук, с който заглушава сонара на прилепите. Не е изяснено дали гигантската леопардова пеперуда издава звуци.
– Въпреки, че притежават много защитни механизми срещу хищници, често се случва гъсениците на леопардовата пеперуда да са нападнати от паразити, най-често мухи от семейство Tachinidae.
– Гигантският леопардов молец няма икономическо значение, не е вредител, за това мерки срещу него нито са необходими, нито се препоръчват.
– Тези молци често се считат за полезни при контролирането на инвазивни растителни видове.
Гигантската леопардова пеперуда като домашен любимец
Поради своя симпатичен външен вид и липса на заплаха за човешкото здраве, някои хора отглеждат леопардовия молец като домашен любимец! Те използват големи стъклени буркани с капачки с отвори, пълни с необходимите неща за развитие на молците, като почва, клонки и листа на растенията, с които се хранят. Бурканите се държат на балкон или в градината, за да наподобяват максимално естествената среда.
Comments are closed.