Съвременната наука се опитва да овладее вируса Зика, разпространяван от комари от вида Aedes aegypti – преносител на заразата. Един от методите за това е чрез генно модифицирани комари, друг пък включва заразяване на насекомите с бактерии. Какво още?
Инспекциите за контрол на общественото здраве засега са безсилни пред вируса. Стандартните мерки за контрол на комарите не успяват да овладеят разпространението на инфекцията, а и другите зарази, които комарите пренасят. Самите инсекти пък малко по малко развиват резистентност към широкоизползваните пестициди, а и хората са все по-предпазливи спрямо препаратите, които използват за тяхното унищожаване.
Във Флорида, например, жителите призовали за двуседмичен мораториум върху въздушното пръскане с инсектицида. Броят на заразените със Зика е достигнал 70. Хората призовават властите и специализираните институции да обмислят и други варианти за осъществяване на контрол над заболяването. Но ефективните алтернативи не са много.
Тъй като проблемът се задълбочава, учените се обръщат към един неочакван съюзник: други комари. Изследователи са разработили генетично модифицирани (ГМ) комари, които след чефтосване с нормалните популации, дават нежизненоспособно поколение.
Разбира се, методът е толкова нов, че няма достатъчно научни доказателства и събран статистически материал за анализ. Но изглежда много обещаващ. Засега има неясноти относно регулаторната рамка за приложение от гледна точка на безопасност.
Има няколко начина геномът на комара да се обърне срещу себе си. Технологията идва от британската компания Oxitec. Компанията е провела пет полеви изпитания на своите генномодифицирани комари – в Бразилия, Панама, и на Каймановите острови. Този метод се използва активно и в Piracicaba, Бразилия, град с население от 60000 души.
В Администрацията по храните и лекарствата САЩ одобри полеви тест на Oxitec за комари в Key Haven, Флорида. Тази практика обаче не е масово приложима, докато съответната държавна или федерална инстанция не даде разрешение за постоянно приложение. С оглед деликатността на проблема, Агенцията е насрочила необвързващ референдум сред гражданите през ноември и тогава ще стане ясно окончателното решение. След това ще са нужни още няколко месеца за допълнителни проучвания и евентуално ще се стигне до одобрение на технологията за търговска употреба на федерално равнище.
Стратегията на Oxitec представлява имплантирането на определен ген по биоинженерен път в лабораторно отгледани комари. Този ген произвежда протеин, който участва в прехода на комара от ларва на възрастен на клетъчно равнище. В лабораторията комарите са изложени на тетрациклин – антибиотик, който неутрализира протеина, така че насекомите да могат да достигнат зряла възраст. След това възрастните комари се пускат на свобода в природата, за да се чифтосват с нормалните такива. Така създаденото поколение наследява привнесения по изкуствен път ген и тъй като в природата комарите нямат достъп до тетрациклин, те умират преди да могат да се възпроизведат.
Така, след пускане на определен брой генно модифицирани комари в природата, дивата популация започва да умира: Oxitec отчете намаление на повече от 90% от Aedes комари, преносители на Зика, на всеки един от своите тестови обекти.
Но връзката между популациите комари и предаването на вируса върху хората е сложна: зависи от редица фактори, включително плътност на човешката популация, човешкия имунитет, и характеристики на самия вирус. Остава да се види дали намалението от 90 на сто през Aedes комарите е достатъчно, за да се спре разпространението на Зика.
Противниците на плана Oxitec във Флорида и други части по света са описали редица екологични проблеми, свързани с безопасността на иновативния метод. Един от тях е, че био вграждания протеин в гена на комарите може да направи своя път и при хората (компанията планира да пусне само мъжките комари, което минимизира този риск на теория, защото мъжките комари по правило не хапят хората).
Друг проблем е, че тетрациклинът в комарите може да навреди постепенно на околната среда. Друга евентуална пречка е допускането, че генът някак си ще се деактивира в природата, което позволява на биотехнологично създадените комари да процъфтят и това да създаде нов проблем. Не е ясно и как икономически слабите държави, които най-често са по-засегнати от вируса Зика, ще могат да се справят спроблема.
Друг начин да се промени генома на комара, носител на опасния вирус, е свързан с една сравнително нова научна концепция, известна като ген-диск. Но за разлика от подхода на Oxitec, ген-диск може потенциално да прокара променените гени през цялата дива популация само за няколко поколения. Това би било безпрецедентен успех. Научната общност е на мнение, че тази технология има голям потенциал, но още е на ниво проект, а и изисква значителни инвестиции.
Разработва се и още една стратегия за борба със зика и тя е на различен принцип – става дума за заразяване на комари с Wolbachia бактерии; тези микроби съществуват естествено в повечето насекоми, но липсват в Aedes aegypti. Бактериите могат да попречат на способността на този вид комар да разпространяват вируса Зика по два начина.
Стратегията се разработва от MosquitoMate – компания, базирана в щата Кентъки, САЩ. Тя включва заразяване на лабораторно отгледани мъжки Aedes комари с бактериите и последващото им пускане в дивата природа. Когато тези заразени мъжки комари се чифтосват с женски, от яйцата не се излюпват нови насекоми, и така популацията на Aedes aegypti се намалява.
По данни на MosquitoMate, след полеви тестове в Ню Йорк, в Калифорния и в Кентъки, популацията на Aedes aegypti е намаляла с около 80% .
Както с комарите Oxitec, така и тук е трудно да се знае със сигурност дали намаляването на популацията на комарите от 80 процента ще бъде достатъчно, за да спре разпространението на вируса Зика. И тъй като този подход изисква също освобождаване на няколко партиди от комари, според критично настроените към този метод, цената му може да бъде проблем.
Има и други идеи за овладяване на вируса зика. Една от тях е използването на Toxorhynchites комари (или слонски комари, едни най-големите известни видове комари), а друга – използването на комари-канибали. Те се хранят с ларвите на други комари, включително и тези на Aedes, които са носители на заразата. Не се хранят с човешка кръв, така че има малък риск, че самите те биха могли да разпространят заболяване. Женските предпочитат да снасят яйцата си в едни и същи видове басейни и локви, докато женските Aedes използват някои скривалища, които не са достъпни за химически инсектициди – това сходство, което им позволява лесно да изяждат ларвите Aedes.
Продължава научното дирене в посока откриване на щадящ биотехнологичен метод за справяне с пагубните последици от заразата с вируса Зика.
