Нимфите се активизират на следващата пролет и търсят друг гостоприемник – често малък гризач или друг бозайник като заек или дори таралеж. След като се нахранят, се пускат, за да преминат през нов етап на линеене преди да станат възрастни.

На следващата пролет възрастните кърлежи се активират в търсене на по-големи бозайници – елени, сърни, добитък, кучета, а нерядко и хора. Обикновено чифтосването се извършва върху самия гостоприемник, докато женската е прикрепена и се храни. Тя излъчва феромони, които привличат мъжките екземпляри.

При някои видове кърлежи мъжкият умира скоро след оплождането, а при други други остава активен и може да оплоди повече от една женска – при условие, че се намира върху същия гостоприемник.

Самото оплождане при кърлежите е вътрешно и може да продължи от няколко минути до няколко часа, в зависимост от вида. Мъжкият предава на женската сперматозоидите в специална структура, наречена сперматофор. Оплодената женска не започва да снася докато не се е нахранила обилно с кръв и отделила от гостоприемника си.

В света са известни над 900 вида кърлежи, като повече от 700 от тях принадлежат към т.нар. твърди кърлежи (семейство Ixodidae). В България до момента са установени около 40 вида кърлежи от 6 различни рода, повечето от които принадлежат към семейство Ixodidae.

От всички тези видове, около 6–7 са опасни за нас, хората заради потенциални локални реакции, инфекции и заболявания, които могат да пренасят. В следващите редове ще разгледаме най-важните от тях.

Ixodes ricinus (европейски пасищен кърлеж)

• • • Особености:
      Няма очи. Женската е с червеникаво-кафяво тяло и тъмнокафяв щит, мъжкият е по-малък и тъмнокафяв на цвят. След хранене женската може да достигне до 11 мм.
    • Кога е активен:
      От ранна пролет до късна есен, с пикова активност през април–юни и втора вълна през септември–октомври.
    • Къде се среща:
      Горски местности, сенчести паркове, ливади, пасища, междублокови пространства с висока растителност. Обича влажни, сенчести райони с богата растителност.
    • Какво още трябва да знаем:
      Това е най-разпространеният вид кърлежи в България и основният, който създава проблеми на хората.

Dermacentor marginatus (пъстър кърлеж)

• • • Особености:
      Кафяв на цвят, с отличителен светлосив до бял „щит“ и масивни крака. Женската достига до 10 мм след хранене.
    • Кога е активен:
      Основно в пролетните и ранните летни месеци – от март до юни.
    • Къде се среща:
      Основно в Южна България – по пасища, ливади, редки храсталаци, където има добитък или диви тревопасни животни.
    • Какво още трябва да знаем:
      Лесно се разпознава по шарката си и е по-често срещан в селскостопански райони.

Rhipicephalus sanguineus (кучешки кърлеж)

• • • Особености:
      По-дребен от Ixodes и Тялото е компактно, тъмнокафяво, на цвят, без отличителни шарки. Женската достига до 8 мм след хранене.
    • Кога е активен:
      Пролет до есен, но в закрити пространства може да е активен целогодишно.
    • Къде се среща:
      Основно върху кучета, включително домашни. Може да обитава и сгради, дори да се крие в легла и пукнатини в подови настилки.
    • Какво още трябва да знаем:
      Единственият вид у нас, който може да се размножава и развива изцяло в закрити помещения.

Hyalomma marginatum

• • • Особености:
      Достига до 14 мм, с тъмнокафяво до почти черно тяло с характерни ивички по краката. Главата е ясно отделена, краката – дълги и силни.
    • Кога е активен:
      Основно през лятото, при високи температури.
    • Къде се среща:
      Югоизточна и Южна България – топли, сухи райони, пасища, селскостопански райони. Най-често напада добитък, но и диви животни.
    • Какво още трябва да знаем:
      Придвижва се по-бързо и дори „преследва“ гостоприемника.

Кърлежите се срещат както сред дивата природа, така и в урбанизирани територии и селскостопански райони. Като цяло, тези вредители предпочитат местообитания с висока влажност и гъста растителност, които им осигуряват защитена, тъмна и влажна среда и потенциален контакт с гостоприемници.

Най-рисковите зони за кърлежи, особено при пиковата им активност, са следните:

• • • Горски местности – сенчести и влажни терени с гъста растителност
    • Обори, кошари и животновъдни ферми – около домашни животни
    • Ливади и пасища – особено в близост до животновъдни обекти
    • Крайречни и крайбрежни райони или такива в близост до водоизточници – места с висока влажност, където често минават диви и/или домашни животни
    • Градски паркове и междублокови пространства – особено при наличие на висока, неподдържана растителност
    • Дворове и градини с тревни площи – особено ако се посещават от кучета, котки или птици, без да се поддържат
    • Планински туристически маршрути и къмпинги – особено в пролетно-летния сезон

Пиковата активност на повечето опасни видове кърлежи, които се срещат у нас, са през пролетта и есента, както и при по-хладни летни дни, особено след валежи. Особено опасни по това време са зони с гъста растителност – трева или храсти, както и преходите между различни типове терени (например между гори и ливади).

Както вече уточнихме, кърлежите не могат да летят, нито да скачат. Освен това, повечето видове не са особено пъргави – пълзят сравнително бавно. Сигурно се чудите – как тогава се разпространяват и намират източници на храна?

Отговорът е сравнително прост – причакват в засада.  Най-често кърлежът се изкачва върху  високи треви, храсти или ниски клони и „дебне“ подходящ гостоприемник. Ако и когато такъв премине в непосредствена близост, се закача за него.

Домашните любимци – особено кучета и котки, които се гледат на открито – често се превръщат в междинни приносители на кърлежи. А видове като Rhipicephalus sanguineus (кучешки кърлеж) могат да оцелеят и да се размножават изцяло в закрити пространства – жилища, мазета, складове и други.

Ухапванията от кърлежи зачестяват в последните години. И макар не всяко такова ухапване непременно да води след себе си здравословни проблеми, риск винаги съществува. Ето какво можем да направим, за да предотвратим контактите с кърлежи и да избегнем ухапване.

1. Избягвайте да минавате през гъста и/или висока растителност

По възможност, избягвайте рисковите зони. А когато ви се налага, придържайте се към алеите, пътечките или зоните, които са окосени или с по-ниска растителност.

Ако живеете в къща или кооперация с двор, поддържайте зелените площи. Редовното косене и подрязване на храсти и дръвчета е задължително като превантивна мярка срещу кърлежи, а и други вредители.

2. Носете подходящо облекло

Ако ви предстои излизане в рискове среда, особено по време на пиковата активност на кърлежите, се препоръчва да облечете дрехи с дълги ръкави и крачоли и да сложите затворени обувки. Най-добре е облеклото да е светло, защото така кърлежите се забелязват по-лесно.

Можете също така предварително да напръскате дрехите с перметрин или други инсектицидни продукти, които са специално за облекло и обувки.

3. Използвайте репеленти против кърлежи

В търговската мрежа има широк набор от такива препарати против кърлежи. Изберете подходящ спрей от доказан производител и напръскайте откритите части на кожата и облеклото си – освен ако не сте го третирали преди това с пикардин. Спазвайте всички инструкции за употреба и безопасност на опаковката на продукта.

4. Инспектирайте се редовно

Друга много важна стъпка за избягване на кърлежи и ухапвания от тях е редовната и щателна проверка. Защото шансът да усетите, че кърлеж ви полазва или ухапва, е минимален. При самото ухапване, тези гадинки отделят със слюнката си обезболяващи вещества.

Затова е важно да инспектирате внимателно цялото си тяло след като сте били в рискова среда. Има вероятност кърлежът още да не е успял да стигне до кожата ви или съвсем скоро да се е впил в нея, което прави изваждането му много по-лесно и шансът за инфекция и предаване на заразна болест – много по-нисък.

5. Проверявайте децата и домашните си любимци за кърлежи и обезпаразитявайте последните

Ако имате деца, и/или домашни любимци, задължително инспектирайте и тях – след разходка в парка, пикник или престой в друга подобна рискова среда. Дори кучето ви да има защитен нашийник, той го предпазва ухапвания, но кърлежите могат въпреки това да го използват като “превозно средство”, за да стигнат до други подходящи гостоприемници.

Разбира се, за собствениците на домашни любимци обезпаразитяването е задължително – било то с капки, таблетки, спрейове или нашийници.

6. Обработка срещу кърлежи

Най-добрата превенция срещу ухапване от кърлеж е редовна обработка на зелените зони – както в частните имоти с тревни площи, така и в обществените паркове, градини и други подобни.

Ще обърнем специално внимание на обработката против кърлежи в един от следващите раздели на настоящата статия.

Неприятно е, но се случва. Ако откриете кърлеж по кожата си, който вече се е впил, трябва да знаете как да действате. Важно е да запазите спокойствие и да подходите систематично, за да сведете до минимум риска от инфекциии и други проблеми.

Какво да НЕ правите при ухапване от кърлеж:

• Не се панирайте. Повечето ухапвания от кърлежи нямат никакви нежелани последици, особено ако паразитът бъде отстранен своевременно. Различни научни изследвания върху Лаймската борелиоза сочат, че шансът да се заразите след ухапване е между 2 – 3%.

• Не дърпайте рязко кърлежа. Не го въртете по часовниковата стрелка или обратно на нея.Това увеличава риска от заразяване – ако част от устния апарат на кърлежа остане в кожата.

• Не го заливайте с олио, течен сапун или друга течност. Това може да предизвика отделяне на допълнителна слюнка или стомашно съдържимо от паразита, което увеличава риска от заразяване.

• Не прилагайте топлинна обработка. Освен, че е неефективно, е и опасно.

Как се вади кърлеж?

Както вече стана ясно, кърлежите се впиват в кожата за продължително време и смучат кръв. В процеса, могат да заразят човека с над 15 вида различни болести. Ето защо, колкото по-бързо се отстрани кърлежът, толкова по-малка е вероятността от заразяване. Така че, действайте на мига. Ето как точно да извадите кърлежа по възможно най-безопасен начин:

• • • Използвайте чиста (и по възможност фина) пинсета или специален инструмент за вадене на кърлежи, ако имате такъв.
    • Захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата, като се стремите да обхванете частта, където е впит. Захванете го за главата, а не за тялото, за да не го смачкате – освен, че е по-вероятно да не излезе целият, рискувате вече засмуканата от него кръв да се върне в тялото ви.
    • След като го захванете, издърпайте кърлежа внимателно нагоре, перпендикулярно на кожата, с равномерно движение. Както вече казахме, не го въртете.
    • Ако при ваденето част от кърлежа (обикновено смукателният апарат) остане в кожата, което често се случва, опитайте да го звадите с пинсетата, или с предварително дезинфекцирана игла.
    • След изваждането, дезинфекцирайте мястото със спирт, йод или друг антисептик.
    • Измийте ръцете си със сапун и вода.
    • Ако е възможно, съхранете кърлежа в малък контейнер или плик за евентуално последващо изследване.

Кога да потърсите медицинска помощ

В повечето случаи медицинска помощ не е необходима. Има обаче и ситуации, при които е препоръчително да се консултирате с лекар:

• • • Когато част от кърлежа остане в кожата и не можете да я отстраните.
    • При локално възпаление, зачервяване, болка или подуване около мястото на ухапването.
    • Ако след ухапване от кърлеж вдигнете висока температура, имате болки в ставите, или обрив.
    • При ухапване в областта на лицето, гениталиите или очите.
    • Ако ухапаният е бременна жена или лице с компрометирана имунна система.

Кога и за какво да се изследвате след ухапване от кърлеж?

Не е нужно да се изследвате след всяко ухапване. Но има обстоятелства, при които рутинно лабораторно изследване е препоръчително:

• • • Ако кърлежът е бил впит повече от 24–36 часа.
    • Ако имате симптоми или се появи характерен обрив (еритема мигранс) около мястото.
    • При професионален риск (ветеринарни лекари, горски).
    • Ако кърлежът е бил изследван и се установи наличие на патоген.