Мухите избягват размаха на вестника към тях по същият начин, по който Киану Рийвс избягва летящите куршуми във филма „Матрицата” – като кара времето да тече по-бавно за него.
Подобно на Рийвс, избягващ забавените куршуми, мухата има предостатъчно време, за да избяга. И тя не е единственото същество, което възприема времето различно от нас – хората. Изследванията показват, че при широк спектър от видове, възприемането на времето е пряко свързано с техния размер. Като цяло, колкото по-малко е едно животно, толкова по-бавно тече времето за него.
Доказателствата идват от изследване на способността на животните да разграничават всяко премигване на бързо трептяща светлина.
Критичната честота на сливане на трептенията е точката, в която светлинните мигания се сливат напълно, така че светлинният източник да изглежда постоянен. Сравняването на изследванията на феномена при различни животни разкри връзката с размера им.
„Много изследователи са наблюдавали това при различни животни, измервайки възприятието им за трептене на светлината”, казва д-р Андрю Джаксън от Тринити Колидж Дъблин в Република Ирландия. “Някои могат да възприемат доста бързо трептене, а други възприемат трептенията на светлината толкова бавно, така че тя им изглежда като размазана”.
“Интересно е, че има голяма разлика между големите и дребните видове. Животните, които са по-малки от нас, виждат света в забавен каданс. Ние се бяхме фокусирали върху гръбначните животни, но ако погледнете мухите, те могат да възприемат светлина, мигаща до четири пъти по-бързо, отколкото ние можем. Така че, можете да си представите, че една муха буквално вижда всичко в забавен ход.”
„Ефектът може също да обясни начинът, по който времето изглежда, че върви по-бързо като стареем”, казва доктор Джаксън, който ръководи изследването. Той бил вдъхновен да проведе проучването, след като забелязал как малките деца винаги изглеждат толкова забързани.
“Съвсем изкушаващо е да мислим, че за децата времето се движи по-бавно, отколкото за възрастните и има някои доказателства, че това наистина е така”, споделя той.
Телевизионните, компютърните и кинематографските екрани – те всички мигат многократно, но придават илюзията за постоянни изображения, поради високите честоти, при които работят.
„Стопаните на кучета може да се изненадат, когато научат, че техните домашни любимци могат да видят всяко отделно премигване на светлината, гледайки към телевизора”, казва Джаксън. Тяхната визуална система има скорост на опресняване, по-висока от тази на телевизионния екран.
Изследваните животни обхващат повече от 30 вида, включително гризачи, змиорки, гущери, пилета, гълъби, кучета, котки и костенурки.
Тигрите са големи създания, с бавна метаболитна скорост, за които времето минава сравнително бързо.
По-малките, по-гъвкави същества имат най-прецизната способност да възприемат информация в единица от време, твърдят изследователите в списание ‘’Поведението на животните”. С други думи, те могат да виждат повече трептения на светлината в една секунда.
Учените смятат, че възприятието на времето е просто още един аспект на еволюцията и оцеляването.
“Нашите резултати подчертават важността на възприемането на времето при животните, тъй като способността да се възприема времето на много малки мащаби може да бъде разликата между живота и смъртта за бързо движещите се организми”, казва Кевин Хейли, докторант в Училище по природни науки в един от колежите в Дъблин.
Проф. Грейм Ръкстън от Университета в Сейнт Андрюс в Шотландия, който също участва в изследването, заяви: „Да имаш очи, които изпращат актуализации на мозъка, при много по-високи честоти, от колкото нашите очи, нямат никаква стойност, ако мозъкът не може да преработи информацията равностойно бързо. Мухите може да не размислят дълбоко на някои теми, но могат да вземат добри решения много бързо”.
Някои животни могат да се възползват от разликите във възприятието за времето в своя полза, смята д-р Лука Макнали, още един от членовете на екипа от Университета в Единбург. “Например, много видове използват мигащи светлини като сигнали, като светулките и много дълбоководни животни”, казва той. „По-големите и по-бавни видове хищници може да не са в състояние да декодират тези сигнали, ако визуалната им система не е достатъчно бърза, като по този начин разрешават на сигнализиращите да имат свой собствен таен кодиращ сигнал”.
