Доброто нощно зрение е суперсила в животинския свят. Освен совите и котките обаче, много вредители също я притежават. Способността им да се ориентират в почти пълна тъмнина е резултат от еволюционната им адаптация и ги прави особено трудни за контролиране. Кои са тези нощни вредители, как виждат в мрака и други интересни факти за тях ще откриете в следващите редове.
Слънцето отдавна се е скрило, светлините са угасени. Вие обаче не можете да заспите, защото се чуват странни шумове откъм някое тъмно ъгълче на дома ви. Бръмбар ли е? Или мишка? А може би хлебарка?
По всяка вероятност е някое животно, привикнало към нощен начин на живот – ето кои са най-често срещаните вредители, които се справят отлично в тъмното.
Съдържание
1. Нощно зрение на хлебарките
Първото място в нашата класация за вредители с много добро нощно зрение е отредено на хлебарките. Макар практически да не са способни да виждат ясно в мрака като совите например, те се ориентират прекрасно в почти пълна тъмнина. Това се дължи на комбинация от фактори, а нощното зрение е един от тях.
Учени от университета в Оулу (University of Oulu) във Финландия установяват, че в почти пълен мрак, в който повечето живи същества не виждат нищо, хлебарките разпознават движещите се обекти. Още по-интересно е как точно го правят – като улавят и акумулират светлинни сигнали, които използват впоследствие, за да виждат в тъмното.
Интересно е да се отбележи, че този механизъм наподобява фотографската техника за заснемане на изображения с дълга експозиция, която обичайно се използва при снимане на нощно небе.
А сега, нека навлезем в анатомичните подробности. Хлебарките имат два вида очи – един чифт сложни (фасетъчни) от двете страни на главата, и един или повече чифта прости (т.нар. очели), разположени са в горната част на главата.
За виждане в тъмното хлебарките разчитат предимно на фасетъчните си очи. Те са съставени от хиляди миниатюрни фоторецепторни единици, наречени оматидии, които, функционирайки заедно, “сглобяват” зрителното поле като пъзел. Те осигуряват на хлебарките широко зрително поле със сравнително висока разделителна способност и са особено чувствителни към движение.
Простите очи на хлебарките им предоставят допълнителна сензорна информация, особено по отношение на промените в интензитета на светлината. Важно е да се отбележи, че за ориентация в среда с ниска осветеност, хлебарките разчитат силно и на други сетива, особено на дългите си антени и на обонянието си.
2. Нощно зрение на мишките и плъховете
Мишките и плъховете идват на второ място в нашата класация. Макар да са късогледи и да виждат предимно в черно-бяло без особена зрителна острота, те се ориентират перфектно в тъмното. Как го правят ли?
Въпреки малките си размери, те имат сравнително големи, изпъкнали очи, които им осигуряват широко зрително поле. Зениците им могат да се разширяват значително, пропускайки максимално количество светлина – дори при най-слабо осветление. Ретината на тези гризачи е богата на светлочувствителни клетки, които са изключително ефективни в улавянето на оскъдната нощна светлина. Това им позволява да реагират светкавично на всяка промяна в обкръжението си.
Нещо повече, учените са открили, че мишките и плъховете могат да възприемат и ултравиолетова светлина, което им дава допълнително предимство в нощната им активност.
Но зрението не е единственото сетиво, което им помага да се ориентират в тъмнината. За това, мишките и плъховете разчитат в голяма степен на изострения си слух, на невероятното си обоняние и мустаците си, които действат като свръхчувствителни сензори за допир, помагайки им да се ориентират в тесни пространства.
С други думи, макар да не виждат като орли, мишките и плъховете са се приспособили за живот в тъмнината и се справят чудесно дори и с ограниченото си си зрение – намират храна, избягват опасности и и се размножават, често без да бъдат забелязани от хората. Всъщност, силната дневна светлина дори ги дразни.
3. Нощно зрение на молците
Друг вид вредители, които са активни предимно нощем, са молците. Очите им са големи и изключително чувствителни към светлината, което им позволява да виждат при много ниски нива на осветеност. Високата светлочувствителност идва за сметка на по-ниска острота на зрението, но последното изглежда не им пречи.
Тайната на нощното зрение на молците се крие в уникалната структура на техните очи. За разлика от човешките очи, които имат една леща, сложните очи на молците се състоят от множество отделни фоторецепторни единици, наречени омматидии. Всеки омматидиум се състои от леща, кристален конус и светлочувствителни клетки, които функционират заедно.
Нещо повече, фоторецепторните клетки в очите на молците са по-чувствителни към светлината и промените в нея, отколкото тези на повечето други насекоми. Тези очи им осигуряват почти 360-градусово зрително поле и са особено добре адаптирани за засичане на движение, което им помага за избягване на хищници и друг вид заплахи.
Може би сте забелязали, че молците имат нещо като кадифено покритие. То има камуфлажна роля, като им помага да останат незабелязани от хищниците, а и от нас, хората. Както знаем някои видове молци проникват в домовете ни и причиняват щети или на хранителните продукти, или на дрехите ни. Отделно от това обаче, кадифеното покритие спомага и нощното им зрение. Очите им също са покрити с микроскопични неравности, които намаляват отразяването на светлината и увеличават акумулирането й.
Продължаваме нашата класация с няколко животни с добро нощно зрение, които по-рядко ни създават проблеми като вредители в сравнение с паяците, мишките и молците – но все пак е редно да ги споменем. Това са някои видове змии и паяци.
4. Нощно зрение на змиите
Зрението на змиите варира значително в зависимост от вида. Въпреки че у нас не се срещат такива с инфрачервени сензори специализирани за нощен лов, някои се ориентират и ловуват доста добре в тъмнината. За целта, тези змии използват както зрението си, така и други сетива – обонянието и способността да усещат вибрации.
Котешката змия (Telescopus fallax) например е нощен хищник, чието име се дължи на формата на зениците й – вертикални, каквито са на котките. Тази форма на зениците позволява на змията да контролира количеството светлина, което влиза в очите ѝ и да вижда по-добре в тъмното.
Най-силно отровната змия в България, пепелянката (Vipera ammodytes), също има чувствителни към слабата светлина очи. Макар обичайно да ловува през деня, тя може да бъде активна и нощем – когато температурите са по-високи.
Въпреки че не притежава специализирани инфрачервени сензори като някои тропически змии, тя е способна да открива топлинни източници, които са в близост до нея благодарение на специални сензори около устата си.
5. Нощно зрение на паяците
Някои видове паяци имат отлично нощно зрение, което далеч превъзхожда това на всички споменати тук вредители. Причината, поради която ги споменаваме накрая е, че тези паякообразни рядко създават проблеми в населявани от хората сгради. И все пак, това не е невъзможно.
По-точно, става дума за скачащите паяци (от семейство Salticidae) и паяците-вълци (от семейство Lycosidae). И двата вида не плетат мрежи, за да улавят плячката си, а разчитат на своите ловни умения.
Паяците-вълци са активни предимно през нощта. Те имат големи предни очи, които улавят малкото налична светлина, а рефлекторната мембрана (tapetum lucidum) в тях отразява светлината обратно през ретината, подобрявайки значително нощното им зрение.
Макар да са по-активни през деня, скачащите паяци също притежават такава мембрана и могат да ловуват при ниска осветеност.
