web analytics
 
 
18.09.2015 Превента България

Откъде се появиха хлебарките?

хлебарка - вкаменелост

хлебарка - вкаменелост През времето  

От разред Blattodea, спадащ към клас насекоми, хлебарките са едни от най-старите представители на Земята. Вкаменелости от преди 400 милиона години ни разкриват, че видовете, които ние познаваме и до днес, са идентични с тези от миналото. Способностите им за оцеляване са изключителни – доказано е, че могат да живеят без глава около 45 дни, благодарение на това, че техните трахеи са разположени от двете страни на тялото. В крайна сметка, след този период от време те умират, но от глад. В сравнение с хората, те издържат на висока радиация и са способни да оживеят след ядрена война. В днешно време са описани около 4 600 вида.

Предпочитания  

Могат най-често да се открият в области с тропическия климат, както и в умерените географски ширини. Предпочитат топли и влажни места, като избягват дневната светлина. През деня те се крият в ниши, дупки, под различни електроуреди, в канали, одушници и други възможно най-скрити места. Откриването на храна за тях не е проблем, защото те ядат всичко, като започнем с хляб и храната, която лесно се намира вкъщи и стигнем до лепило, сапун, картон и паста за зъби. При липсата на тези неща, стават канибали и по-малките биват изядени от по-големите.

  Устройство

устройство на хлебарка

При различните видове, дължината на тялото варира от няколко милиметра и може да бъде повече от 12 сантиметра. То е плоско и сегментирано, относително малка глава с големи очи, насочен назад или надолу устният апарат е от гризещ тип. С нишковидни и многочленести антени, някои сегменти от гърдите са запазили ограничената си подвижност. В предната част на тялото имат нещо като щит, който предпазва и част от главата. Въпреки, че повечето видове хлебарки могат да летят, те предпочитат да използват краката си. Самите крила започват от задната част на гърдите, при черните хлебарки мъжките имат почти развити такива, докато при женските те са напълно закърнели. Анатомията на хлебарките не е много по-различна от тази на останалите представители на клас Насекоми. При разрез на тялото се вижда голяма мастна тъкан, обвиваща органите. Дихателната система е изградена от трахеи. Храносмилателната система е тръбен тип – началото е устен апарат, следван от предно, средно и задно черво и завършва с анус. Кръвоносната система е от отворен тип, а самата кръв няма цвят.

Размножаване    

След 10-15 дни от появата на възрастния индивид, размножаването може да започне. Готовите женски хлебарки отделят феромони със специфична миризма, която привлича мъжкия. До десетия ден от оплождането женските отлагат яйцата си, а в тях може да има слепени от 15 до 40 яйца. При някои видове женските носят яйцата със себе си до самото им излюпване. След многократно линеене до около месец се появяват и младите хлебарки, като поради фактът, че са с непълно превръщане, от малки приличат на възрастните индивиди.

Видове   

Досега са описани около 4600 вида според различните източници. Най-разпространените са три: Кафява германска хлебарка (blattella germanica), Черна ориенталска хлебарка (Blatta orientalis) и Американска хлебарка (Periplaneta Americana).  Известно е заблуждението, че след химична обработка хлебарките могат да мотират или се раждат албиноси. Това твърдение не е вярно, защото около седем пъти самата хлебарка сменя своята хитинова обвивка и до няколко часа след тази смяна самата тя е бяла на цвят, по-късно обаче след досега с въздуха и слънчевите лъчи тя възвръща нормалните си багри.

Кафява германска хлебарка (blattella germanica)

Германската хлебарка е една от най-разпространените видове не само в България, но и в света. От името и човек може да се заблуди, че нейният произход е от Европа, но всъщност те са от Африка. Не понасят студа, за това през зимните месеци могат да оцелеят само в домашни условия. За тях е характерно, че са всеядни и не срещат трудности при намирането на храна. Както повечето видове, предпочитат влажни, топли и трудно достъпни места. Благоприятната температура за тях е около 25-28 °C. Женският индивид носи яйцата в пакет, а вътре има от 10 до 40 броя за 1 до 4 седмици. Всяка една може да отлага от 4 до 8 капсули в живота си. Нормалната продължителност на живота им е от 100 дни до една година. Женската се отличава от мъжката с това, че крилата са заоблени и по-къси,  въпреки тяхното наличие, те не могат да летят. На цвят са от жълтеникави до кафяви, преминавайки няколко пъти през фазата, в която сменят хитиновата си обвивка и са бели. Максималната големина е до 15мм, , но се срещат и изключения, които приближават големината на Черната ориенталска хлебарка.

Черна ориенталска хлебарка (Blatta orientalis)

Черните ориенталски хлебарки произхождат от северна Америка. и са разпространени в цял свят. Те са изключително опасни за човека, защото пренасят много и най-различни болести като тении, глисти, дизентерия, хепатит. Обичайните места за тях са канализациите, но както кафявата германската хлебарка обитават жилищните сгради, криейки се в процепи, ъгли и кухненски мебели. Срещат се вечер по тротоари и дървета, както и сред природата. Женските хлебарки въпреки, че могат да имат яйца, са способни да гладуват около 30 дни. По-големи са от мъжките и достигат до 32мм, а неговата дължина е около 25мм. Температурата, която е оптимална за тях е между 20 и 30°C, но се адаптират и към по-ниски, стига влажността да е достатъчно висока. Женската отлага капсулите в близост до защитено място, а яйцата вътре са от 16 до 18. Носи ги около 12 часа до 5 дни, след което инкубационният период е между 40 до 80 дни. Майката помага на младите да се адаптират. Развиват се бавно и понякога достигат до 3 години, след което зрялата възраст е с продължителност до 180 дни.

Американска хлебарка (Periplaneta Americana)

Американската хлебарка въпреки името си произхожда от Африка, пренесена от робовладелките кораби. Поради необходимост от висока влага, те се срещат предимно в пристанищни градове, въпреки това, както останалите видове, те са изключително адаптивни и се приспособяват лесно навсякъде. В България се срещат в канализациите, а през летните месеци на открито в градовете и сред природата. Те са кафеникаво-кестеняви на цвят по крилата и имат жълти петна по гърдите. Всяка женска хлебарка отлага от 21 до 60 капсули през живота си, а всяка една от тях съдържа от 15 до 30 яйца. Имат продължителност на живота около 2 до 3 години. Чрез специалният секрет, който отделят пренасят салмонела, в зависимост от досега с мръсотията в къщата може да доведат до алергични реакции и астма.

Борба с хлебарките

Предвид високото разпространение на хлебарките, хората мислят, че могат да се справят сами с проблема, но това в повечето случаи е невъзможно. Необходима е професионална преценка, изследване на популацията, основни развъдни места и източници на храна. При досег с химичните препарати е необходимо време за унищожаването им. Ако има възможност е хубаво тази процедура да се повтори още веднъж след около месец. След това е необходимо да се поддържа чисто, храната да се прибира. В много от случаите хората мислят, че е достатъчно да се обработи само мястото, където живеят, но за постоянно унищожение е необходимо да се обработи цялата сграда и в най-добрият случай кварталът, защото те са лесно подвижни и преминават през канализации, одушници и са способни да се изкачват по стени. Въпреки това, ако искате сами да се справите с проблема много от препаратите са разрешени за употреба в домашна обстановка, но задължително използвайте маски за лице, ръкавици и спазвайте стриктно упътването на опаковката.

, ,

Comments are closed.

Google рейтинг
4.8
На база на 399 отзива
js_loader
Call Now Button