По света са познати над 4 500 вида хлебарки, от които около 30 вида се свързват с човешки местообитания. В България са разпространени 4 вида хлебарки, които са се приспособили към живот в жилища и офисни пространства. Тези 4 вида включват:
Съдържание
Американската хлебарка, или вида Periplaneta americana.
Американската хлебарка е най-големият вид и е позната още като корабна хлебарка. Въпреки името си, нито един от видовете Periplaneta не е свойствен за Америка. Те са пренесени в Щатите от Африка в началото на 17 в. Срещат се в тропичен, субтропичен и умерен климат, тъй като човешката дейност е разширила диапазона им на местооботание и в действителност са космополитен вид.
Зрелите хлебарки от вида Periplaneta americana достигат средна дължина между 29 и 53 мм. и височина от 7 мм. Имат червеникаво-кафяв цвят и жълтеникаво очертание зад главата. Тези инсекти се движат бързо, изчезвайки от погледа, когато някой влезе в помещението и могат да се побират под малки цепнатини и под врати въпреки големия си размер. Американската хлебарка се счита за едно от най-бързо бягащите насекоми. В експеримент, проведен в Калифорнийския университет Бъркли през 1991 г. е регистрирана скорост на движение на вида Periplaneta americana от 5,4 км/ч.
Американската хлебарка е насекомо, активно през нощта и като цяло избягва светлината.
Миризливите секрети произведени от Американските хлебарки могат да променят вкуса на храната. Също така ако популацията им е голяма, ще има висока концентраця на този секрет. Тези хлебарки могат да са носители на болестотворни бактерии, като салмонела, които в последствие те отлагат по храната и предизвикват хранителни инфекции и натравяне. Домашен прах, съдържащ фекалии от хлебарки може да презизвика алергични реакции и астма при някои хора.
Американските хлебарки обикновено живеят във влажна среда, но могат да оцелеят и в по-суха среда ако имат достъп до вода. Предпочитат топлите температури от около 29 º C и не понасят ниски температури. В жилищните постройки, този вид живее в мазета и канали, цепнатини и пролуки на веранди, в основите на сградите и могат да се изнесат по дворовете при по-топло време.
Американските хлебарки преминават през три стадия на развитие: яйце, нимфа и зрялост. Незрелите хлебарки се появяват от яйцата след 6 до 8 седмици и отнема между 6 и 12 месеца да съзреят. Зрелите хлебарки могат да живеят още една година, през която женските снасят средно по 150 яйца.
Американските хлебарки са всеядни, като се хранят с голямо разнообразие от материали – сирене, бира, кожа, тестени изделия, лепило, коса, мъртва кожа, мъртви животни, мръсни дрехи, дори мъртви или ранени хлебарки от собствения им вид.
Поради големите им размери и бавно развитие, не се срещат големи колонии от този вид хлебарки. Въпреки това, през определени периоди от годината, тези хлебарки могат да се нанесат в жилището Ви. Те търсят топло убежище през студените периоди. Популациите им се контролират посредством инсектициди.
Немската (кафява) хлебарка, или вида Blattella germanica.
Немската хлебарка е малък вид хлебарка с размери от 1,3 до 1,6 см., въпреки че са намирани и по-едри представители на вида. Цветът им варира от жълтеникав, през кафяв до почти черен, и имат две тъмни успоредни ивици, от главата до основата на крилата. Въпреки че имат крила, не могат да летят. Виреещи в най-ралични помещения обитавани от човека, тези насекоми се асоциират с ресторанти, фабрики за обработка на храна, хотели, детски градини. В по-студени климатични условия, те се намират близо до човешки местообитания. Германската хлебарка произлиза от Африка. Тясно свързана е с Азиатската хлебарка, и лесно могат да бъдат объркани. Въпреки това, Азиатската хлебарка бива привлечена от светлина и може да лети. Въпреки че германската хлебарка е привърженик на нощното излизане, те могат да бъдат засечени през деня ако популацията им е голяма или пък са обезпокоени от някакъв източник. Този тип хлебарка е способна да излъчва неприятна миризма, когато бъде уплашена. Немската хлебарка също е космополитен вид – разпространена из домакинства по цял свят. Счита се че произлиза от Етиопия, а в Германия е известна като руска хлебарка.
Немската хлебарка се възпроизвежда по-бързо от всеки друг вид домашна хлебарка, развивайки се от яйце до зрял индивид за приблизително 123 дена.
Този вид е доста устойчив на изтребване. Някои от причините за тази устойчивост са липсата на естествени хищници в човешката среда, късия период между раждането им и зрелостта им, както и способността им лесно да се крият. Предпочитат тесните пространства, като пасват идеално на малките кухини и процепи, където се крият от опитите за изтребване. Методите за контрол над тези вредители трябва да са с успеваемост от над 95 %, за да бъдат ефективни поради бързия им репродуктивен цикъл. Немската хлебарка също е всеядна. Те предпочитат захарни изделия, мас и меса. В определени ситуации при липса на храна, те могат да ядат сапун, паста за зъби и дори крила и крака на други хлебарки.
Ориенталската (черна) хлебарка, или вида Blatta orientalis.
Ориенталската хлебарка е голям вид хлебарка, като зрелите мъжки са с размери между 18 – 29 мм., а зрелите женски – между 20 – 27 мм. Цветът им е тъмно кафяв до черен и имат лъскаво тяло. Женската ориенталска хлебарка се различава по външен вид от мъжката по двете къси крила разположени под главата й. Също така женските имат по-широко тяло от мъжките. Мъжките имат дълги крила, които покриват 2 / 3 от корема им и имат по-тясно тяло. Вида произхожда от Полуостров Крим и региона около Черно море и Каспийско море, но се е превърнал в космополитен вид.
Ориенталските хлебарки са по-бавни от останалите видове. Предпочитат тъмните, влажни места. Могат да бъдат намерени около и в канали, влажни мази, веранди и други влажни места.
Както другите видове, ориенталската хлебарка се нуждае от скривалище. Предпочитат топлите места с висока влажност, както и източник на храна и вода. Оптималната температура за ориенталската хлебарка е между 20 и 29 º C. Появяват се през нощта и липсата им през деня може да бъде подвеждаща.
Ориенталските хлебарки се премахват по-трудно от другите видове.
Кафявоивичеста (мебелна) хлебарка, или вида Supella longipalpa.
Кафявоивичестата хлебарка е малък вид хлебарка, с дължина между 10 и 14 мм. На цвят е светлокафява. Има две светли ивици по протежение на крилата и корема. Мъжките представители имат крила, които покриват корема, а женските са с крила, които не покриват напълно корема. Мъжките изглеждат по-фини от женските, които пък са по-широки.
Кафявоивичестата хлебарка има сравнително широко разпространение. Имат нужда от по-малко влага отколкото германската хлебарка, така че обитават различни места от домовете, включително всекидневни и спални. По-рядко се срещат по ресторанти и други обществени заведения. Тъй като избягват светлина, те не се срещат през деня. Хранят се с голямо разнообразие от храна и материали, почти всичко органично, включително разлагащи се храни.
Ключът към изтребването на малките хлебарки като кафявоивичестата е да се унищожи цялото гнездо. Ако видите една такава хлебарка, най-вероятно имате още 200 такива в дома ви. Наричат се още мебелни хлебарки, защото могат да бъдат пренесени при местене на мебели и така да обхванат цяла сграда.
[dt_button size=”medium” animation=”none” icon=”” icon_align=”left” color=”” link=”https://preventa.bg/%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%85%D0%BB%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8/” target_blank=”false”]Виж цените…[/dt_button][/dt_call_to_action][dt_gap height=”25″]