Мишките са едни от най-разпространените гризачи в България. И макар те да са важен елемент от екосистемата, някои от видовете създават сериозни проблеми както на домакинствата, така ина бизнеса. В тази статия ще видим кои са най-често срещаните видове мишки у нас, кои от тях се считат за вредители, как да ги идентифицираме и да разберем, че имаме проблем с тях и друга порезна информация и ценни съвети за справяне с нашествия на гризачи.
Съдържание
Обща информация за мишките
Мишките са дребни гризачи, принадлежащи към семейството на мишевидните (Muridae). Макар да имат много естествени врагове, те са едни от най-широко разпространените бозайници в света. Има ги по цялото земно кълбо, освен в Антарктида. Успехът на мишките като вид се дължи на тяхната изключителна адаптивност, интлигентност и репродуктивни способности.
За разлика от други гризачи като плъховете например, мишките са доста дребни – от 6 до 10 см. в зависимост от вида, като опашката им е почти толкова дълга, колкото и тялото. Имат сравнително големи идоста подвижни уши и дълги мустаци, а цветът на козината им варира от светлосиво през кафяво до почти черно.
Мишките са всеядни и много пъргави. Активни са предимно нощем и въпреки нямат добро зрение, се справят чудесно благодарение на острия си слух и изключителното си обоняние, за да намират храна и избягват хищници. Живеят в колонии с ясно определена йерархия и общуват посредством кобинация от звуци и феромони.
Наред с плъховете, мишките са едни от най-често използваните животни за провеждане на лабораторни тестове и експерименти. Причината за това е генетичното им сходство с човека, а и факта, че се отглеждат лекто и размножават много бързо.
Видове мишки в България
У нас най-често се срещат следните четири вида мишки: домашната, полската, горска и оризищната мишка. Ето повече информация за всеки един от тези видовеМ
Домашна мишка
Домашната мишка (Mus musculus) е един от най-многобройните представители на рода. Въпреки че е диво животно, домашната мишка се е адаптирала към живот близо до човека. Тя е най-често срещаният вид мишка в урбанизирани среди.
Домашната мишка се отличава от останалите видове по по-големите си уши и голата си, почти лишена от козинка опашка. На цвят е сива или кафеникава, със значително по-светла долна част на тялото. Умее да скача, да се катери и дори да плува. Известна е с това, че може да се провира през изключително тесни пространства, както и да запаметява бързо и точно определени маршрути.
Активна и любопитна, домашната мишка е често срещан вредител в нашите домове, складове, магазини и други сгради и помещения, в които може да намери подходящи условия на живот – основно храна и подслон. Унищожава хранителни запаси, замърсявайки ги с урина и изпражнения, пренася болести и уврежда имущество. Размножава се изключително бързо.
Женските домашни мишки достигат полова зрялост едва 6 седмици след раждането си и на свой ред раждат средно по 5 – 6 малки (броят им може да стигне и до 10) от 5 до 10 пъти годишно. Живеят средно около година в диви условия, а в защитена среда (т.е. близо до хората) достигат 2-3 години продължителност на живота.
Горска мишка
Горската мишка (Sylvaemus sylvaticus) е по-едра от домашната и се отличава с по-големите си очи. Опашката й е по-дълга и с повече козина. Живее на открито. Типичните й местообитания са ливади, гори и обработваеми площи, където живее в дупки и се храни със семена, плодове и дребни насекоми.
Този вид мишка много рядко създава проблеми на хората, влизайки в домове или складове за зърно. Може обаче да причини щети на земеделските култури или да зарази домашни животни с някои от болестите, които пренася.
Полска мишка
Полската мишка (Apodemus agrarius) е по-дребна от домашната и горската. Цветът й е преобладаващо сив с отличителна по-тъмна ивица по продължението на гръбнака. Този вид мишка предпочита открити тревисти местности, а основната й диета се състои от семена, корени и зърнени култури.
Макар да предпочита да живее на открито, полската мишка може да влезе в помещения, обитавани от хора – най-често складове за зърно земеделските райони, но също и в жилища през студените месеци.
Оризищна мишка
Оризищната мишка (Micromys Minutus) е по-малка по размер и от полската – достига едва 5 – 7 см и е кафеникава на цмят. Това е най-дребният гризач, който може да се срещне у нас. Обитава основно в равнини райони с гъста растителност и строи специфични сферични гнезда от трева върху високи стебла.
Другото нещо, с което се отличава от останалите видове мишки, е фактът, че е активна предимно през деня. Оризищната мишка не се смята за вредител.
Признаци за наличието на мишки в дома
Както стана ясно, основният вид мишка, който създава проблеми на хората в България, е домашната. Както повечето видове мишки, и тя е нощно животно, така че може да отнеме време, преди да усетим присъствието й. Освен това, доста умело се крие, внимателно избирайки маршрутите и леговищата си. Независимо от това, присъствието на този вид гризачи е осезаемо, особено през нощта, когато тършуват за храна, гризат храна и други придмети и драскат. Обикновено ги чуваме, преди да ги видим.
Но домашните мишки оставят след себе си и други следи, по които безпогрешно можем да ги идентифицираме – на първо място, техните изпражнения. Те са малки, тъмнокафяви на цвят, с елипсовидна хорма и заострени краища. Оставят ги навсякъде, от където минават. Друг признак за присъствието на мишки са следите от гризане и драскане – както по храни, хранителни продукти и техните опаковки, така и по други повърхности – дърво, мазилка и др. Както всички останали гризачи, и мишките имат предни зъби, които пастат през целия им живот и имат нужда от регулярно изпилване.
При най-малкото съмнение, че имате мишки, се въоръжете с фенерче и претърсете рисковите зони в дома си – кухненските шкафове, около кошчетата за боклук, в килера или мазето, в ъглите ни жилището и покрай стените, особено на по-закътаните места.
Ако откриете някой от гореизброените следи от гризачи, веднага вземете мерки за борба с тях. Защото, както уточнихме, мишките се размножават изключително бързо.
