web analytics
 
 
17.11.2014 admin

Видове бълхи в България топ 16

Бълхите могат да бъдат повече от просто досадно присъствие в дома ви; те са паразити, които носят рискове за здравето на човека и домашните любимци. В България се срещат различни видове бълхи, всеки от които има своя специфична екология и предпочитания към приемника. Разбирането на техните характеристики е от съществено значение за ефективния контрол и превенция на тези насекоми. В тази статия ще разгледаме топ 16 на най-разпространените бълхи в България, обсъждайки техните уникални биологични черти, както и стратегиите за управление на тяхната популация.

Сред разглежданите видове ще намерите кучешка бълха и котешка бълха, които са особено значими за собствениците на домашни любимци. Ще отговорим на следните въпроси: „ кучешките бълхи ходят ли по хората “, и ще предоставим информация за подходящите мерки при такива случаи. Освен това, ще обсъдим методи за идентификация на яйцата на бълхи и как да действате  когато има такива в дома Ви.

Този анализ е предназначен да осигури цялостно разбиране за жизнения цикъл на бълхите и техните взаимодействия с хората и животните. С цел да предоставим практически съвети и решения, нашата цел е да ви въоръжим с необходимите знания за предотвратяване на нападението и защита на вашето семейство.

Приблизително разпространение в България

Номер Вид бълха България (в проценти)
1 Котешка бълха (Ctenocephalides felis) 25%
2 Домашната бълха (Ctenocephalides felis) 20%
3 Човешката бълха (Pulex irritans) 15%
4 Кучешката бълха (Ctenocephalides canis) 20%
5 Земеделската бълха (Ceratophyllus gallinae) 10%
6 Бълхата на европейския заек (Spilopsyllus cuniculi) 5%
7 Бълхата на гризачите (Leptopsylla segnis) 10%
8 Бълхата на таралеж (Archaeopsylla erinacei) 5%

Биология на бълхите

Основни характеристики на бълхите

Бълхите са малки, безкрили насекоми от разред Siphonaptera, които са специализирани към паразитен начин на живот върху телата на топлокръвни приемници. Те са изключително адаптивни и са разпространени по целия свят, като са идентифицирани над 2,500 видове. Средната дължина на възрастна бълха е между 1,5 и 3,3 милиметра, което ги прави трудно забележими с просто око.

Анатомия на бълхите

Телата на бълхите са сплескани отстрани, което улеснява движението им между космите на приемниците. Специализираните им задни крака им позволяват да извършват дълги скокове до 18 см вертикално и до 33 см хоризонтално, което ги нарежда сред най-добрите скачачи в животинското царство.

Репродукция и развитие

Бълхите преминават през четири стадия на развитие: яйцеларвакакавида и възрастен индивид. Женската бълха може да снася до 20 яйца на ден, като в продължение на живота си произвежда стотици, а понякога и хиляди яйца. Яйцата се излюпват след няколко дни, а ларвите се нуждаят от влажна среда за своето развитие.

Хранене и поведение

Бълхите се хранят с кръвта на своите приемници, като използват своите модифицирани устни за пробиване на кожата и смучене на кръв. Този процес е от съществено значение за тяхната репродукция, тъй като само след хранене с кръв женските могат да снасят яйца.

Контрол и превенция

Разбирането на биологията на бълхите е от решаващо значение за тяхното ефективно контролиране. Профилактиката включва редовно почистване, използване на влагоабсорбатори и климатик за регулиране на влажността, както и поддържане на температурата под 21 градуса, където е възможно, за да се забави или спре развитието на бълхите. Статистиката показва, че около 50% от популацията на бълхи се състои от яйца, 35% от ларви, 10% от какавиди и само 5% от възрастни индивиди, което подчертава необходимостта от цялостен подход към проблема.

Важно:

  • Бълхите са малки, безкрили насекоми, адаптирани към паразитен начин на живот.
  • Те могат да скачат изключително далеч, което ги прави ефективни при разпространението.
  • Репродуктивният цикъл на бълхите е бърз и обилно производителен.
  • Ефективният контрол изисква пълно разбиране на всички стадии на развитие и адаптация към средата.
  • Редовното почистване и поддържане на ниска влажност са ключови за предотвратяване на инфестация от бълхи.

 

Видове бълхи в България

 

Котешка бълха (Ctenocephalides felis)Котешка бълха (Ctenocephalides felis)

Еедин от най-многобройните и широко разпространени видове бълхи по света. Възрастните представители на вида варират между 1 и 2 мм. и са обикновено с червеникавокафяв цвят. Котешката бълха, както всички останали видове е странично сплескана, което я прави изключително трудна за намиране. Основният й приемник е домашната котка, като също така паразитира и върху кучета. Може да нападне и хора, макар и не за дълго време. Ако женска бълха успее да се задържи и да се храни в продължение на 12 последователни часа от човек, може да снесе жизнеспособни яйца.

Котешките бълхи имат слабо въздействие върху приемниците си, освен ако те не развият алергия към субстанцията в слюнката им. Болестта, която предизвикват се наричат алергичен дерматит от бълхи. Малки бозайници с достатъчно големи популации от бълхи могат да загубят достатъчно телесни течности и да бъдат дехидратирани.

Котешките бълхи могат да пренасят други паразити и инфекции на кучета, котки, а също и на хора. Най-изявените болести включват: алергичен дерматит от бълхи, бартонелоза (болест на котешката драскотина), миши тиф, дипилидиоза (чревна лентецова инфекция), анемия при домашни любимци.

Бълхите прекарват повече от три-четвърти от живота си далеч от животното-приемник, така че не е достатъчно да се третира само то, а и мястото, което то обитава. Почистването с прахосмукачка, прането на тъканите с гореща вода и третирането на всички други приемници в непосредствена близост са от първостепенно значение за премахването на колониите от котешките бълхи.

Различия между котешката бълха и другите видове бълхи: Котешката бълха се различава от другите видове бълхи по няколко ключови характеристики:

  • Размер: Обикновено котешките бълхи са с размери между 1 и 2 милиметра, което ги прави едни от по-малките видове бълхи.
  • Способност за скачане: Те могат да скочат до 30 см вертикално, което е около 150 пъти тяхната собствена дължина.
  • Преносители на заболявания: Котешките бълхи могат да бъдат преносители на редица заболявания, включително котешка чума и тапеворми.

Как да разпознаем котешката бълха: Разпознаването на котешката бълха може да бъде трудно за неподготвеното око, но има няколко индикатора:

  • Тъмно кафяв или черен цвят: Типичният цвят на котешката бълха.
  • Дълги задни крака: За разлика от другите бълхи, котешките бълхи имат изключително дълги и силни задни крака за скачане.
  • Компресирано тяло: Тялото на котешката бълха е сплескано отстрани, което улеснява движението й в животинската козина.

Полезно:

  • Ctenocephalides felis се отличава с малък размер, висока способност за скачане и потенциал да пренася заболявания.
  • Разпознаването на котешката бълха изисква внимание към нейните физически характеристики и поведение.
  • Ефективната борба с котешките бълхи изисква цялостен подход, включващ редовно почистване, използване на превантивни средства и лечение на засегнатите животни.

 

Човешка бълха (Pulex irritans)

Човешка бълха (Pulex irritans)

Човешка бълха (Pulex irritans)

Човешката бълха, научно позната като Pulex irritans, е космополитен вид паразитно насекомо, който въпреки името си има голям спектър от приемници и се смята, че произлиза от Южна Африка. Този вид бълхи се отличава с изключителната си способност да извършва дълги скокове и предпочита да се храни с кръвта на хора, въпреки че може да се храни и с кръвта на други бозайници. На големина достига до 4 мм, което ги прави доста лесно забележими. Въпреки че човешката бълха е била много разпространена в миналото, през последния век, с подобряването на условията на живот и хигиената, разпространението на този вид бълхи драстично намалява.

Бълхите, открити по хора, най-често са резултат от близък контакт с домашни котки и кучета, но също така могат да бъдат пренасяни от язовци, лисици и други диви животни. Децата също могат да бъдат преносители и има риск да развият неприятни дерматологични реакции срещу ухапванията. Рисковете, свързани с този вид бълхи, включват предаването на чума (Yersinia pestis) и тения (Dipylidium caninum) при поглъщане. Човешката бълха най-често се среща през по-топлите месеци от годината, докато кучешките и котешките бълхи са по-активни през по-студените месеци, не защото са повече тогава, а защото прекарваме повече време затворени в къщи, в близост до домашните ни любимци.

Тези насекоми предпочитат топли и влажни места за своите гнезда, като често избират кътове и пукнатини в подовете, мебелите и текстилите. Възрастните индивиди могат да достигнат до 4 мм в дължина и имат плоско тяло, което улеснява движението им в тесни пространства. Цветът им варира от светло до тъмнокафяво, което им помага да останат незабелязани в домашната среда.

Здравни Проблеми и Рискове

Ухапванията на човешката бълха могат да причинят дразнене, сърбеж и в някои случаи алергични реакции. Освен дискомфорта, те са потенциални преносители на различни патогени, включително бактерии, които могат да причинят сериозни заболявания. Поради това, ефективният контрол и превенция на тези паразити в домашната среда са от съществено значение за здравето и благополучието на хората. Редовното почистване, използването на специализирани препарати и внимателната инспекция на домашните любимци са ключови мерки за предотвратяване на инфестация с човешки бълхи.

Пълен списък на болестите, които могат да бъдат пренасяни от човешката бълха, Pulex irritans: Чума (Yersinia pestis), Тения (Dipylidium caninum), Бартонелоза (Bartonella spp.), Туларемия (Francisella tularensis), Рикетсиоза (Rickettsia spp.), Хеморагична треска с бъбречен синдром (Hantavirus), Мурин тиф (Endemic typhus, причинен от Rickettsia typhi или Rickettsia felis), Сап (причинен от Bartonella henselae).

Важно е да се отбележи, че въпреки намаляването на тяхното разпространение, човешките бълхи все още представляват риск за общественото здраве. Предвид техния потенциал да пренасят заболявания, е необходимо да се поддържа високо ниво на лична и обществена хигиена, особено в райони с висока плътност на населението и в близост до места, където живеят домашни и диви животни. Също така, е важно да се обръща внимание на симптомите след ухапване от бълхи и при необходимост да се търси медицинска помощ.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от котешката и домашната бълха (Ctenocephalides felis), които предпочитат котки и кучета, Pulex irritans е по-вероятно да се намери на хора.
  • В сравнение с кучешката бълха (Ctenocephalides canis), която е специализирана за кучета, човешката бълха е по-всеядна и не е строго свързана с един вид приемник.
  • Различава се от земеделската бълха (Ceratophyllus gallinae) и бълхите на птиците (Ornithonyssus spp.), които са специализирани за птици, и от пясъчната бълха (Tunga penetrans), която е известна със своето проникване в кожата на приемника.

Идентификация на човешката бълха:

  • РазмерPulex irritans обикновено е малко по-голяма от котешката бълха, с размери около 2-4 милиметра.
  • Цвят: Светло до тъмнокафяв.
  • Тяло: Има сплескано тяло отстрани, но с по-малко изразени задни крака за скокове, в сравнение с Ctenocephalides видовете.

Важно:

  • Човешката бълха (Pulex irritans) е паразит, който може да засегне множество топлокръвни животни, включително хората.
  • Тя може да бъде идентифицирана по своите физически характеристики и е по-малко специализирана от други видове бълхи.
  • Контролът на човешката бълха изисква познаване на нейните предпочитания за приемници, както и адаптирани методи за управление и превенция.

 

Кучешка бълха (Ctenocephalides canis)

Кучешка бълха (Ctenocephalides canis)

Кучешката бълха, научно известна като Ctenocephalides canis, е вид бълха, който живее като външен паразит върху голямо разнообразие от бозайници, особено домашните кучета и котки. По външен вид приличат на котешките бълхи. Въпреки че се хранят с кръвта на кучета и котки, кучешките бълхи понякога нападат и хора. Могат да живеят, без да се хранят няколко месеца, но женските трябва да смукали кръв, преди да могат да произведат яйца. Могат да снесат около 4000 яйца върху козината на приемника им. Жизненият цикъл на кучешките бълхи от яйце до възрастен индивид отнема около три седмици, въпреки че зависи до голяма степен от температурата. При по-студени условия може да отнеме по-дълго време.

Анатомия и Поведение

Устата на кучешките бълхи са пригодени да пробождат кожата и да смучат кръв. Кучешките бълхи са външни паразити, като приемника изпитва изключително дразнещ сърбеж. Кучешките бълхи нямат крила, техните тела са сплескани и имат четина, което улеснява лесното им преминаване през козината на приемника. Кучешките бълхи могат да бъдат различени от котешките бълхи по главата им, която в предната си част е заоблена, а не издължена.

Здравни Проблеми и Рискове

Бълхите не са само дразнители за кучета, котки и хора, но също така могат да бъдат и много опасни. Проблемите, причинени от бълхи могат да варират от леки до силни сърбежи и дискомфорт до кожни проблеми и инфекции. В някои крайни случаи е възможно и развитието на анемия в резултат от ухапвания от бълхи. При ухапвания от бълхи, хората могат да получат сърбеж с малки пъпки, които може да кървят. Обривът обикновено се намира около подмишницата, или около лакът, коляно или глезен. Когато се притисне мястото, то побелява.

  • Ctenocephalides canis е вид бълха, който живее като външен паразит върху кучета, котки и понякога хора.
  • Те могат да снесат до 4000 яйца и имат жизнен цикъл от около три седмици.
  • Различават се от котешките бълхи по формата на главата.

Често задавани въпроси
В: Какви заболявания могат да пренасят кучешките бълхи?
О: Кучешките бълхи могат да пренасят различни паразити и да причиняват кожни инфекции и анемия.

В: Как мога да различа кучешката бълха от котешката?
О: Кучешките бълхи имат заоблена глава, докато котешките бълхи имат по-издължена глава.

 

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от котешката бълха (Ctenocephalides felis), която е по-често срещана и има малко по-широк спектър от приемници, кучешката бълха е по-специализирана към кучетата като приемници.
  • В сравнение с домашната бълха, която може да се адаптира към различни домашни условия, Ctenocephalides canis е по-вероятно да се намери върху или в близост до кучета.
  • Човешката бълха (Pulex irritans) е по-склонна да се храни от хора, докато кучешката бълха рядко избира хора за приемници.

Как да разпознаем кучешката бълха:

  • Размер: Кучешките бълхи са сравними по размер с котешките бълхи, обикновено между 1 и 3 милиметра в дължина.
  • Цвят: Те обикновено имат тъмнокафяв до черен цвят.
  • Форма на тялото: Подобно на другите Ctenocephalides видове, тялото им е сплескано отстрани, но кучешките бълхи могат да имат малко по-дълги крака, което е адаптация за живота сред козината на кучетата.

Важно:

  • Кучешката бълха (Ctenocephalides canis) е специализиран паразит на кучета, но може да засегне и други животни, включително котки.
  • Тя може да бъде идентифицирана по физическите си характеристики и поведението си при избор на приемници.
  • За ефективно справяне с кучешките бълхи е важно да се разберат техните предпочитания и да се приложат специализирани методи за контрол и превенция.

 

Земеделска бълха (Ceratophyllus gallinae)

Земеделската бълха, наричана още Ceratophyllus gallinae, е вид бълха, който обикновено се асоциира с птици, особено с домашни птици като кокошки. Този вид се различава от другите бълхи със своята предпочитана среда и приемници.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides видовете, земеделската бълха не се намира често върху кучета или котки.
  • В сравнение с човешката бълха (Pulex irritans), която може да се храни от хора, Ceratophyllus gallinae рядко избира хора за приемници.

Как да разпознаем земеделската бълха:

  • Размер: Обикновено между 2 и 3 милиметра в дължина.
  • Цвят: Светло до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Подобно на другите бълхи, тялото им е сплескано отстрани, но с по-къси крака в сравнение с Ctenocephalides видовете.

Важно:

  • Земеделската бълха (Ceratophyllus gallinae) е специализиран паразит на птици, особено на домашни птици.
  • Тя може да бъде идентифицирана по размер, цвят и форма на тялото.
  • Контролът на този вид изисква специфични мерки, насочени към превенция и управление на популациите в птицефермите и околната среда.

Бълха на европейския заек (Spilopsyllus cuniculi)

Бълхата на европейския заек, известна с научното име Spilopsyllus cuniculi, е специализиран паразит, който предпочита заеките за свои приемници. Този вид бълха често се асоциира с гнездата и местообитанията на зайците, където може да играе роля в разпространението на заболявания като миксоматоза.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides felis и Pulex irritans, които могат да се хранят от разнообразни приемници, включително домашни любимци и хора, Spilopsyllus cuniculi е строго адаптиран към зайците.
  • В сравнение с Ceratophyllus gallinae, която предпочита птиците, бълхата на заека рядко ще се намери в птичи гнезда или върху други птици.

Как да разпознаем бълхата на европейския заек:

  • Размер: Сходен с другите видове бълхи, около 2-3 милиметра в дължина.
  • Цвят: Обикновено светлокафяв до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Типично за бълхите сплескано тяло, но с по-малко изразени скокови крака в сравнение с Ctenocephalides видовете.

Важно:

  • Бълхата на европейския заек (Spilopsyllus cuniculi) е адаптирана към живот в тясна асоциация със зайците.
  • Тази специализация я прави по-малко вероятна да се намери в домашна или човешка среда.
  • Управлението и контролът на Spilopsyllus cuniculi изисква фокус върху местата, където зайците живеят и се размножават.

Бълха на гризачите (Leptopsylla segnis)

Бълхата на гризачите, известна с научното име Leptopsylla segnis, е вид бълха, който обикновено засяга мишки и плъхове. Този паразит е ключов в контекста на общественото здраве, тъй като може да пренася различни патогени от гризачите към хората.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides felis и Pulex irritans, които са по-често срещани в домашни условия, Leptopsylla segnis предпочита гризачите като приемници.
  • В сравнение с Ceratophyllus gallinae, която е асоциирана с птици, бълхата на гризачите рядко ще бъде намерена в птичи гнезда.

Как да разпознаем бълхата на гризачите:

  • Размер: Обикновено е малко по-малка от другите видове бълхи, с размер около 1-2 милиметра в дължина.
  • Цвят: Може да варира от светло до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Има сплескано тяло отстрани и характерни за бълхите скокови крака.

Важно:

  • Бълхата на гризачите (Leptopsylla segnis) е специализиран паразит, който най-често се намира върху мишки и плъхове.
  • Тя може да играе роля в преноса на заболявания от гризачи към хора, което я прави значим фактор за общественото здраве.
  • Контролът на този вид изисква стратегии, насочени към управление на популациите на гризачите и предотвратяване на контакт с хората.

 

Бълха на таралеж (Archaeopsylla erinacei)

Бълхата на таралеж, позната като Archaeopsylla erinacei, е специфичен паразит, който се среща предимно върху ежове. Въпреки че може да нападне и други животни или хора, тя има силна асоциация с таралеж и техните местообитания.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides felis, която е адаптирана към живот с домашни животни като кучета и котки, Archaeopsylla erinacei предпочита дивите ежове.
  • В сравнение с Pulex irritans, която може да се храни от хора, бълхата на таралеж рядко избира хора за приемници, освен ако не бъде предизвикана от липса на своя основен приемник.

Как да разпознаем бълхата на таралеж:

  • Размер: Типичният размер на Archaeopsylla erinacei е около 3-4 милиметра в дължина.
  • Цвят: Тя може да бъде идентифицирана по своя светлокафяв до тъмнокафяв цвят.
  • Форма на тялото: Сплескано отстрани тяло, подобно на другите видове бълхи, но с по-здрави крака.

Важно:

  • Бълхата на таралеж (Archaeopsylla erinacei) има специална връзка с таралеж и обикновено не се среща в домашна среда.
  • Тя може да бъде потенциален преносител на патогени, така че контролът върху нея е важен за предотвратяване на заболявания при дивите животни и потенциално при хората.
  • Управлението на този вид изисква знание за неговите специфични хостови предпочитания и местообитания.

 

Пясъчна бълха (Tunga penetrans)

Пясъчната бълха, известна също като Tunga penetrans и понякога наричана “jigger” или “chigoe”, е уникален вид бълха, който се различава от другите по своя паразитен начин на живот. Този малък паразит прониква в кожата на своите приемници, обикновено в областта на стъпалата, и предизвиква сериозни възпаления и инфекции.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides canis и Ctenocephalides felis, които живеят на повърхността на своите приемници, Tunga penetrans прониква директно в кожата.
  • В сравнение с Pulex irritans, която може да ухапе и да се храни от кръвта на хората, пясъчната бълха остава вградена в кожата и може да причини тежки здравословни проблеми.

Как да разпознаем пясъчната бълха:

  • РазмерTunga penetrans е една от най-малките бълхи, с размер едва около 1 милиметър преди да проникне в кожата.
  • Цвят: Светлокафяв до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Преди да проникне, тялото е сплескано отстрани, но след проникването бълхата се подува и може да увеличи размера си многократно.

Важно:

  • Пясъчната бълха (Tunga penetrans) представлява сериозен здравословен риск за хората и животните, особено в тропическите региони.
  • Превенцията и лечението изискват незабавно медицинско внимание, тъй като последствията от инфекцията могат да бъдат тежки.
  • Контролът на пясъчната бълха изисква подобрение на санитарните условия и образование за рисковете, свързани с този паразит.

 

Бълхите на птиците (Ornithonyssus spp.)

Бълхите на птиците, от рода Ornithonyssus, са група паразити, които преимуществено се хранят с кръвта на различни видове птици. Тези бълхи могат да причинят сериозен дискомфорт и здравословни проблеми както на домашни, така и на диви птици.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides felis и Ctenocephalides canis, които са адаптирани към живот с млекопитаещи, бълхите от рода Ornithonyssus имат предпочитание към птици.
  • В сравнение с Pulex irritans, която може да заразява хора и е широко разпространена, бълхите на птиците обикновено не се срещат в човешка среда, освен ако не има тясна близост до заразени птици.

Как да разпознаем бълхите на птиците:

  • Размер: Обикновено са малки, с размери подобни на другите видове бълхи.
  • Цвят: Могат да варират от светло до тъмнокафяв цвят.
  • Форма на тялото: Сплескано тяло отстрани и крака, адаптирани за движение по перата на птиците.

Важно:

  • Бълхите на птиците (Ornithonyssus spp.) са специализирани паразити, които могат да причинят заболявания при птиците и да влошат тяхното здраве.
  • Тези бълхи могат да бъдат преносители на патогени, които засягат както птиците, така и хората при контакт.
  • Ефективният контрол изисква стриктни мерки за хигиена и управление на популациите в птицевъдството и околната среда.

 

Бълха от рода Xenopsylla (Xenopsylla cheopis)

Бълхата от рода Xenopsylla, и по-специално Xenopsylla cheopis, известна като бълхата на плъховете, е отговорна за преноса на бактерията Yersinia pestis, причинителят на чумата. Това я прави един от най-важните видове бълхи в исторически и обществено-здравен аспект.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides видовете, които са адаптирани към домашни любимци, Xenopsylla cheopis е тясно свързана с гризачите и може да пренася сериозни заболявания като чумата.
  • В сравнение с Pulex irritans, която е по-склонна да заразява хора, Xenopsylla cheopis обикновено се храни от гризачи, но може да нападне и хора при определени обстоятелства.

Как да разпознаем бълхата от рода Xenopsylla:

  • Размер: Типично малко по-малка от другите бълхи, около 1 до 2 милиметра в дължина.
  • Цвят: Светлокафяв до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Сплескано тяло отстрани, подходящо за живот в гнезда и скривалища на гризачите.

Важно:

  • Бълхата от рода Xenopsylla (Xenopsylla cheopis) е ключов вид за разпространението на чумата сред гризачите и потенциално хората.
  • Идентифицирането и контролът на този вид са от решаващо значение за предотвратяването на епидемии и защита на общественото здраве.
  • Мерките за контрол трябва да се фокусират върху управлението на популациите на гризачите и предотвратяване на контакт с хората.

 

Бълха на кръвосмучещите гризачи (Nosopsyllus fasciatus)

Бълхата на кръвосмучещите гризачи, известна с научното име Nosopsyllus fasciatus, е вид бълха, който се асоциира предимно с плъхове и мишки. Този паразит е важен от гледна точка на общественото здраве, тъй като може да участва в преноса на различни патогени.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides felis и Pulex irritans, които могат да засягат широк спектър от приемници, Nosopsyllus fasciatus е по-специфично свързана с гризачите.
  • В сравнение с Xenopsylla cheopis, която е известна с преноса на чумата, Nosopsyllus fasciatus може да носи други заболявания, но не е толкова известна като вектор на чумата.

Как да разпознаем бълхата на кръвосмучещите гризачи:

  • Размер: Обикновено е малко по-голяма от Xenopsylla cheopis, с размер около 2 до 3 милиметра в дължина.
  • Цвят: Светлокафяв до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Типично за бълхите сплескано тяло отстрани, което улеснява движението им в гнездата на гризачите.

Важно:

  • Бълхата на кръвосмучещите гризачи (Nosopsyllus fasciatus) е адаптирана към живот в близост до популации на плъхове и мишки.
  • Тя има потенциал да пренася заболявания между гризачите и може да представлява риск за хората при контакт с инфестираните животни.
  • Управлението на този вид изисква стратегии за контрол на популациите на гризачите и подобряване на хигиената в засегнатите райони.

 

Бълха на мишките (Ctenophthalmus agyrtes)

Бълхата на мишките, позната още като Ctenophthalmus agyrtes, е вид бълха, който обикновено се асоциира с диви гризачи като мишки. Този паразит е важен за екосистемите, тъй като участва в хранителните вериги и може да пренася различни заболявания между животните.

Различия от другите видове бълхи:

  • За разлика от Ctenocephalides felis и Pulex irritans, които често се срещат в домашна среда, Ctenophthalmus agyrtes предпочита дивата природа и е по-рядко срещан в домовете.
  • В сравнение с Nosopsyllus fasciatus, която е по-свързана с плъхове, бълхата на мишките е по-специализирана за малки гризачи като полевки и мишки.

Как да разпознаем бълхата на мишките:

  • Размер: Сходна по размер с другите видове бълхи, около 1.5 до 3 милиметра в дължина.
  • Цвят: Може да варира от светло до тъмнокафяв.
  • Форма на тялото: Има сплескано отстрани тяло и характерни скокови крака.

Важно:

  • Бълхата на мишките (Ctenophthalmus agyrtes) играе специфична роля в природните екосистеми и е по-малко вероятно да бъде намерена в домашни условия.
  • Тя може да бъде вектор на заболяванията между дивите гризачи, което я прави значима за наблюденията на заболяванията в дивата природа.
  • Контролът на този вид изисква фокус върху местообитанията на дивите гризачи и подходящо управление на тези популации.
Вид Бълха Размер Цвят Предпочитан Домакин Активност (Ден/Нощ) Характеристики на Хапката Способност за Скок
Котешка бълха (Ctenocephalides felis) 1-2 мм Тъмно кафяв Котки, други животни Нощем Сърбеж и зачервяване До 30 см
Човешката бълха (Pulex irritans) 2-3 мм Кафяв Човек, свине, кучета През целия ден Остра болка, сърбеж До 20 см
Кучешката бълха (Ctenocephalides canis) 1-2 мм Тъмно кафяв Кучета Преимуществено нощем Силно дразнене на кожата До 25 см
Земеделската бълха (Ceratophyllus gallinae) 2-3 мм Светло кафяв Птици През целия ден Леко зачервяване До 15 см
Бълхата на европейския заек (Spilopsyllus cuniculi) 1-2 мм Сиво-кафяв Зайци, кролици Преимуществено денем Леко усещане за сърбеж До 10 см
Бълхата на гризачите (Leptopsylla segnis) 1-1.5 мм Сиво-кафяв Гризачи През целия ден Малка точка на зачервяване До 20 см
Бълхата на таралеж (Archaeopsylla erinacei) 1-2 мм Тъмно кафяв Ежове Нощем Сърбеж и оток До 25 см
Пясъчната бълха (Tunga penetrans) <1 мм Светло кафяв Човек, животни През целия ден Болезнена и тежка реакция Няма способност за скок
Бълхите на птиците (Ornithonyssus spp.) 1-1.5 мм Сиво-черен Птици През целия ден Леко зачервяване и сърбеж До 20 см
Бълха от рода Xenopsylla (Xenopsylla cheopis) 1-2 мм Тъмно кафяв Гризачи Нощем Силно зачервяване и сърбеж До 25 см
Бълхата на кръвосмучещите гризачи (Nosopsyllus fasciatus) 1-2 мм Кафяво-сив Гризачи Нощем Малки червени точки До 20 см
Бълхата на мишките (Ctenophthalmus agyrtes) 1-1.5 мм Светло кафяв Мишки, други гризачи Преимуществено денем Лек зачервяване и сърбеж До 15 см

Заболявания пренасяни от бълхите

Бълхите са малки, но могат да имат големи последици за здравето както на хората, така и на животните. Те са изключително адаптивни вредители, които могат да се намерят в различни среди – от домашните уюти до градските улици и селските райони. Въпреки че са малки по размер, те са способни да пренасят редица опасни заболявания. Затова е от съществено значение да се поддържа добра хигиена на домашните любимци и да се осигури чистотата на дома, за да се намали рискът от инфекции, свързани с бълхи. Всяка от тези бълхи носи със себе си потенциал за разпространение на различни инфекциозни заболявания.

Заболявания пренасяни от котешките бълхи:

  1. Бартонелоза (болест на мачката надраскана):
    • Причинител: Бактерията Bartonella henselae.
    • Симптоми: Треска, оток и болка в мястото на ухапването, увеличени лимфни възли.
    • Предаване: Чрез ухапване или надраскване от заразена котка, рядко чрез ухапване от бълха.
    • Лечение: Антибиотици при тежки случаи.
  2. Миши тиф:
    • Причинител: Бактерията Rickettsia typhi.
    • Симптоми: Висока треска, главоболие, мускулни болки, обрив.
    • Предаване: Чрез ухапвания от заразени бълхи.
    • Лечение: Антибиотична терапия.
  3. Чума:
    • Причинител: Бактерията Yersinia pestis.
    • Симптоми: Треска, слабост, бързо увеличаващи се лимфни възли.
    • Предаване: Чрез ухапване от заразена бълха.
    • Лечение: Незабавно лечение с антибиотици.
  4. Дипилидиоза (чревен паразит):
    • Причинител: Чревният паразит Dipylidium caninum.
    • Симптоми: Сърбеж около ануса, видими части от паразита в изпражненията.
    • Предаване: Чрез поглъщане на заразена бълха от домашен любимец.
    • Лечение: Антипаразитни лекарства.

Заболявания пренасяни от кучешките бълхи:

  • Дипилидиозата и Бартонелозата се пренасят по същия начин както от котешките бълхи.
  • Чумата също се пренася по сходен механизъм.

Заболявания пренасяни от човешките бълхи:

  1. Миши тиф:
    • Подобно на този, пренасян от котешките бълхи.
  2. Чума:
    • Подобно на тази, пренасяна от котешките и кучешките бълхи.
  3. Туляремия:
    • Причинител: Бактерията Francisella tularensis.
    • Симптоми: Висока треска, увеличение на лимфните възли, кожни язви.
    • Предаване: Чрез ухапване от заразена бълха.
    • Лечение: Специфични антибиотици.

 

Съвети за Предпазване и Контрол:

  1. Редовна хигиена на домашни любимци: Редовното къпане и грижа за козината на домашните любимци може значително да намали риска от заразяване с бълхи.
  2. Използване на антипаразитни препарати: Препаратите срещу бълхи, предписани от ветеринар, са ефективен начин за контрол на бълхите върху домашните любимци.
  3. Почистване на дома: Редовното почистване на дома, включително прахосмукачка и пране на постелки и кърпи на високи температури, помага за унищожаване на бълхите и техните яйца.
Вид Бълха Заболяване Причинител Симптоми Начин на Предаване Честота на Срещане (%) Начин на Лечение
Котешка бълха Бартонелоза Bartonella henselae Треска, оток на мястото на ухапване Ухапване/надраскване от котка 10-15% Антибиотици
Котешка бълха Миши тиф Rickettsia typhi Висока треска, главоболие, обрив Ухапване от бълха 5-10% Антибиотична терапия
Котешка бълха Чума Yersinia pestis Треска, слабост, увеличени лимфни възли Ухапване от бълха <1% Антибиотици
Котешка бълха Дипилидиоза Dipylidium caninum Сърбеж около ануса, части от паразита в изпражненията Поглъщане на заразена бълха 20-30% Антипаразитни лекарства
Кучешка бълха Дипилидиоза Dipylidium caninum Подобни на котешката бълха Подобни на котешката бълха 15-25% Антипаразитни лекарства
Кучешка бълха Бартонелоза Bartonella henselae Подобни на котешката бълха Подобни на котешката бълха 10-15% Антибиотици
Кучешка бълха Чума Yersinia pestis Подобни на котешката бълха Подобни на котешката бълха <1% Антибиотици
Човешка бълха Миши тиф Rickettsia typhi Подобни на котешката бълха Подобни на котешката бълха 5-10% Антибиотична терапия
Човешка бълха Чума Yersinia pestis Подобни на котешката бълха Подобни на котешката бълха <1% Антибиотици
Човешка бълха Туляремия Francisella tularensis Висока треска, увеличени лимфни възли, кожни язви Ухапване от бълха 1-5% Антибиотици

 

 

 

,
Google рейтинг
4.8
На база на 375 отзива
js_loader
Call Now Button