• Черен плъх (Rattus rattus)

Въпреки името си, черният плъх не е винаги и само черен – цветът му може да варира от черно до светлокафяво, като често козината на корема му е по-светла. Той е по-дребен и пъргав от сивия плъх, с по-дълга опашка и по-големи уши. Предпочита сухи местообитания на високи места – често може да бъде открит на тавански помещения, по покриви и дори по дървета. По-предпазлив е от сивия плъх и предпочита храна с растителен произход. Много по-трудно се хваща в капан или се поддава на отрови с примамка.

• Мишки

Що се касае до мишките, най-разпространените в България видове са домашната (Mus musculus) и полската мишка (Apodemus agrarius). Срещат се и други видове – например горски и оризищни мишки, но те не се считат за вредители.

• Домашна мишка (Mus musculus)

Най-разпространеният вид мишка в урбанизирани среди е домашната. Тя се е адаптирала към живот близо до нас, хората. На цвят е сива или кафеникава, със значително по-светла козина на коремчето. Отличава от останалите видове по по-големите си уши и голата си, почти лишена от козинка опашка.

Този вид мишки са изключително бързи и подвижни. Умеят да се катерят много добре, както и да плуват, но най-впечатляващата им способност е да се провират през тесни отвори. Могат да се промушат през дупчица с диаметър от само един сантиметър.

• Полска мишка (Apodemus agrarius)

Полските мишки се срещат значително по-рядко и най-вече в земеделски райони или вилни зони. Те са по-дребни от домашните и с отличителна по-тъмна ивица по протежението на гръбнака си. Хранят се предимно със семена, корени и зърнени култури и предпочитат да живеят на открито. Нерядко обаче проникват в складове за зърно или фураж, а понякога, през студените месеци, и в домове.

Гризачите представляват сериозна заплаха за човешкото здраве – способни са да заразят хората с над 35 болести – бактериални, вирусни, както и паразитни.

При повечето от тези заболявания заразяването обикновено става чрез консумация на храна или вода, замърсени с урина или изпражнения от гризачи. В други случаи заразяването се случва опосредствено – чрез ухапване от заразен от мишка или плъх паразит (бълха или кърлеж). В по-редки случаи е възможно заразяване и при директен контакт с гризач.

Някои от тези болести имат сериозни последствия, особено ако не се диагностицират навреме или не се вземат необходимите мерки. Освен това, не е малък процента на хората, които са алергични към плъхове и мишки.

Поради всички тези сериозни здравословни рискове, свързани с присъствието на гризачи в обитаваните от хора помещения, е важно да се вземат мерки за контрол – дори при най-малкото съмнение за нашествие.

Ето кои са най-честите болести, пренасяни от мишки и плъхове:

• • • Лептоспироза

Заболяването се причинява от бактерията Leptospira и най-често се предава чрез урината на заразени мишки и плъхове.

Симптомите на лептоспирозата са подобни на тези при грип: висока температура, главоболие, мускулни болки, гаденеи повръщане. В по-тежки случаи може да ся появят симптоми подобни на тези на жълтеница, както и сериозни усложнения, включително синдром на Weil, при който се увреждат черният дроб и бъбреците.

• • • Салмонелоза

Салмонелозата е друго инфекциозно заболяване, което се свързва с гризачи. То обаче с епренася и от други вредители – хлебарки, мравки, мухи, и гълъби.

Заразяването обикновено става чрез замърсяване на храна или вода с изпражнения на мишки и плъхове, в които има наличие на бактерията Salmonella. Симптомите се появяват в рамките на няколко дни след заразяването и включват висока температура, силни коремни болки, гадене, повръщане и диария. Заболяването обикновено отшумява за няколко дни до седмица от само себе си, като най-големият риск е от обезводняване.

• • • Епидемичен тиф

Заразяването с този вид тиф става основно чрез ухапване от бълха, която преди това е паразитирала върху болен гризач. Характерните симптомите са висока температура, обрив, диария, болки в корема, повръщане, рязко спадане на кръвното налягане, учестен пулс, забавен или затруднен метаболизъм и др.

• • • Туларемия

Туларемията е рядка, но сериозна инфекциозна болест, причинена от бактерията Francisella tularensis. Заразяването най-често това става чрез ухапване от заразени бълхи или кърлежи, които преди това са паразитирали върху гризач, страдащ от това заболяване. Симптомите обикновено се изявяват няколко дни след заразяването и включват висока температура, главоболие, отпадналост и подуване на лимфните възли.

• • • Треска Ласа

Това е остро вирусно заболяване, което принадлежи към семейството на аренавирусите. Причинява се от едноименния вирус Ласа (Lassa mammarenavirus).

Най-чест приносител на болестта е обикновеният африкански плъх (Mastomys natalensis), разпространен в Западна Африка. Не е изключено обаче и други гризачи да се заразяват и разпространяват вирус – например чeрният плъх (Rattus rattus) и един вид домашна мишка (Mus baoulei).

• • • Други заболявания, пренасяни от мишки и плъхове

Вероятно повечето от нас не си дават сметка за мащабите на икономическите и материални щети, причинявани от мишките и плъховете. Тези гризачи ежегодно унищожават и замърсяват огромни количества хранителни продукти. По данни на Световната здравна организация (СЗО), около 33 милиона тона зърнени култури биват бракувани заради тях всяка година.

Освен това, както вече споменахме, плъховете и мишките имат изключително остри предни зъби, които трябва редовно да изпиляват. За целта, те гризат постоянно и всичко, включително кабели, напоителни съоръжения, дървени предмети, превръщайки ги в потенциална причина за катастрофи, наводнения и пожари.

При нашествия в жилища, мишките и особено плъховете могат да причинят повреди по мебели, подови и стенни покрития (паркети, первази, изолации), дограми и други. Способни са да прегризат както дървени материали, така и гипсокартон и пластмаса.

Освен това, гризачите често разкъсват хартия, плат, изолации и други меки материали, за да ги използват за изграждане на гнездата си.

Що се касае до риска от пожар, свързан с гризачите, той също не е за подценяване. Мишките и плъховете много често прегризват електрически кабели и повреждат ел. инсталации. Освен заради физиологичните си нужди, те са привлечени и от топлината, които тези съоръженя могат да излъчват. А нерядко гризачите използват местата, през които кабелите влизат и излизат от сградите, като “входни точки“.

Окабеляването вътре в самите сгради пък често им предоставя възможност да се движат незабелязано – примерно, да използват контакт или разпределителна кутия, за да се вмъкнат зад гипсокартона. Това увеличава шанса да повредят електропроводниците при движение или опит за преминаване през тесни пространства.

Като нарушат изолацията на кабелите, гризачите могат да предизвикат късо съединение. Ако оголените кабели са в близост до леснозапалими материали като дърво, хартия или изолация, то вероятността от пожар става съвсем реална.

Гризачите са потайни нощни вредители и обикновено разбирате, че имате проблем с тях по косвени признаци. Ето за какво да внимавате при съмнение за нашествие от мишки или плъхове:

• • • Екскременти от гризачи

Макар да са миниатюрни (от няколко милиметра до размер на оризово зърно), изпражненията на мишките са много издайнически, защото обикновено са разпръснати навсякъде по техните маршрути. Характерното за тях е, че са със заострени краища.

Плъховете отделят значително по-големи екскременти (около 1,5 см) – обикновено на купчинки в близост до гнездата им.

• • • Следи от гризане/драскане

Неслучайно ги наричаме „гризачи“. Предните зъби и на плъховете, и на мишките, растат през целия им живот и за да са функционални, трябва да бъдат изпилявани. Ето защо тези бозайници непрестанно гризат всякакви предмети, не само храна и опаковки на хранителни продукти. Следи от зъбите им могат да бъдат открити по всякакви повърхности – по мебели, подови настилки, кабели, пластмасови кутии за храна и други. Възможно е да изгризат дупки в стени, подове или шкафове, и изобщо да причинят всякакъв вид щети.

• • • Други визуални следи

Ако попаднете на странни купчинки от хартия, парчета плат или други меки материали на закътани, топли места (зад шкафове, уреди, в тавани и мазета), намерили сте гнездо на гризачи.
Друг ясен признак за присъствието на мишки и плъхове при по-сериозни нашествия са тъмни петна по стени и первази. Гризачите оставят такива следи при движението си по обичайни маршрути, когато се докосват до повърхностите.

• • • Издайнически шумове и миризми

Ако чуете драскане, шумолене или леко тропане, особено нощем, когато гризачите са най-активни, вероятно имате неканени гости. Тези звуци обикновено идват от стените, тавана или зад мебелите.

При по-сериозно нашествие от гризачи се усеща и неприятна миризма – остра, мускусна, примесена с тази на урина.

• • • Среща с гризач

Разбира се, ако се натъкнете на плъх или мишка, няма нужда да търсите други следи.

Ако забележите един или повече от тези признаци или се натъкнете на плъх или мишка, трябва да вземете мерки възможно най-скоро. Както вече стана ясно, гризачите не само се размножават доста бързо, но и пренасят множество опасни болести. Затова не отлагайте.

А ако се чудите къде да търсите следите от гризачи, което изброихме, прочетете следващата секция.

Мишките и плъховете обичат тъмни, топли и закътани места, където са необезпокоявани и имат лесен достъп до храна. Те избягват откритите пространства. Винаги се придвижват покрай стени, в ъгли и зад масивни мебели, където трудно ще бъдат забелязани.

Ето къде да търсите гризачите и следите от тях в едно жилище: